Змей Горянин

Ще започна като Алеко Константинов: сега му е времето! Тъкмо сега му е времето, защото Камарата заседава и законът за защита на културата ще мине, като нищо!

А че трябва да мине, има хиляда и един аргументи.

Каквато работа да започне човек, трябва му да има документ: диплома ли ще е, майсторско свидетелство ли ще е - няма значение. Само да е документ.

Само за културната работа не се иска нищо. Грамотен ли се - пиши, дявол да го вземе! Пиши, докато ти изскочат очите от писане! Паднат ли ти някъде бои и четки - рисувай! Не е важно какво и как ще го нарисуваш!

Бъди сигурен, че се ще успееш да влезеш в дружеството на супер-модерните художници. А пък ако не заекваш особено много, можеш и сказки да започнеш да държиш из провинцията.

Благословената провинция носи!

Както и да е, ще успееш да се наредиш между културните ратници. Може дори да минаваш за съвременен народен будител!

Пусто дърво, искам да кажа! Пусто дърво, което не се развъртява от само себе си и не започва да налага по четирите посоки на света!

Защото, ако за шивача се иска майсторско свидетелство, макар че като ти скрои тесни гащите няма да стане земетресение, какво трябва да се иска от този, който си позволява лукса да създава културата на един народ, да дава културно отражение на епохата и да иска да го слушат хората, като духовен водач?

Ще рече някой, че и от културните дивотии няма да стане земетресение.

Разбира се, няма! Но, без друго, е срамота да се създават културни дивотии и скудоумици.

А за да се твори истинска култура необходимо е да се премахнат авторите на скудоумиците.

Как ще стане то ли?

Ами нали казах от началото: тъкмо сега му е времето! Камарата заседава и един закон ще падне като мехлем над измъчената културна снага на България.

Законът може да има само един член: „Този, който си позволява да прави култура, а сам не е показал, че е културен или добре грамотен в областта, която си е избрал, се наказва да чука камъни поне десет години, като спекулант и вреден за спокойствието на страната.”

Толкова!

Може и аз да попадна под ударите на закона, но ще си понеса последствията!

——————————

в. „Български радио преглед”, г. 1, бр. 5, 10-16. 11. 1940 г.