ЗАВЕТЪТ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
Ако има нещо, с което българинът не само да се гордее, но да се издига много и много над другите народи, то е неговата воля за самостоятелен и творчески живот.
Тази воля е вътрешна, духовната същина на българина и неговата единствена опора против всички удари на изменчива съдба.
Волята на народностната самостойност у българина е толкова силна, че преодоля мрачината на петвековното робство и излезе из него по-силна и калена за борба.
Нейните носители бяха онези стотици и хиляди избранници, които обличаме в светото и благословеното название „народни будители”.
Мъчно би могло да се определи времето и тяхната проява, но още по-мъчно е да се намери предел на дейността им.
В действителност, българският народ никога не е обеднявал от първенци, които са го водили из историческия път на живота.
Тяхната верига не се прекъсва никога - макар и много черни и тежки дни да са били вписвани в летоброенето на България.
От дните на първия български владетел кхан Исперих - през всички времена - българите са били будни, защото са имали будното ръководство на своите първенци.
Несгодите са се струпвали над Родината ни, но те не са успявали да задушат борческата воля, да помрачат трезвите погледи, да убият гордия дух.
Крум Страшният чертаеше път на българщината с кръв; Омуртаг - строеше с бели юнашки ности сградата на Велика България; Симеон със слово възвеличаваше подвизите на българския народностен гений; Иван Асен II с мъдростта, събирана през вековете, правеше от България учителка на Европа.
После дойде страхотията, която обкова физически народа ни във верига, но откри духовните му очи още по-широко и задълбочи творческата му воля дълбоко във всяко дело - и лично, и обществено.
Този подвиг извършиха неброените челни чеда на българския народ. Те направиха невъзможното, неповторимото, единственото в живота на цялото човечество: продължиха курса в сърцето на един народ, забравен в историята, ала помнен от всевидещото око на Промислителя, избрал за България по-хубави дни.
Едно, обаче, не бива да забравяме днес, когато благополучието е разтворило щедро длан над страната ни: фактът, че това дължим на непрекъсната редица на будните българи.
И още нещо: че на тяхната памет дължим и съзнанието, желанието, волята да продължим делото им.
Ако през черната робия е било необходимо да бъдем будни, за да възкръснем като народ и държава, сега е наложително да продължим будността и бодростта си, за да превърнем възкресението във вечен празник на българщината - празник, осветен с кървавия курбан на много поколения.
——————————
в. „Родопски възход”, брой № 24, 31.10.1942 г.