СМЪРТТА НА ЧЕРВЕНИЯ КМЕТ
Трендафил Лидански - Дичо
Трендафил Лидански - Дичо завършва четвърти клас (съответства на сегашния осми клас) в родното си село Липен и изучил занаят, става най-добрият шивач в селото. По време на Първата световна война служи в санитарна част.
На фронта Дичо разбира нейната безсмисленост и се увлича от социалистическите идеи. Попада в плен. А когато се завръща в Липен, той активно пропагандира сред своите съселяни социалистическите идеи.
По негова инициатива през 1919 г. в селото се основава партийна организация и е избран за партиен секретар. Тук се срещат комунистите, обсъждат се събития. През септември 1923 г. се среща с Гаврил Генов и Георги Дамянов, които му поставят непосредствена задача.
На 23 септември 1923 г. факелът на въстанието пламва - комунисти, земеделци и безпартийни завземат властта и установяват в Липен комуна. За кмет е избран Трендафил Лидански, а в тричленката са още Пано Шанин - комунист и Вачо Карамелски - земеделец.
Но въстанието претърпява неуспех. На 26 септември в местността Томин мост заглъхват последните въстанически изстрели. Един час по-късно наказателният отряд, ръководен от капитан Харлаков, се установява в местността Балчевица и насочва оръдията си към Липен.
Над черквата се издига бяло знае, а долу - край мегдана, се събират мъжете. Председателят на новата трич- ленка Гаврил Митов отделя комунистите и ги откарва в лагера на военните, където Харлаков ги посреща с ударите на своя бич.
Но между арестуваните го няма кметът - по решение на комунистите и земеделците Дичо се укрива.
- Кметът или ще стрелям по селото! - крещи капитан Харлаков.
Методи Попов и Вачо Гмурски уговарят поп Кузма да намери Дичо и го склони да се предаде доброволно.
- Трендафиле - рекло му отчето, - така и така, не бой се, ще отидем заедно и аз ще кажа на офицера, че си добър човек, но са те задължили насила да станеш кмет.
- Отче - отвърнал му Дичо, - аз съм комунист и изпълних решението на моята партия. Ние, комунистите не сме от страхливите! Няма да допусна заради мене да пострада селото. Нека ми докарат файтона.
Пристигането на Червения кмет с файтон вбесява капитана.
- Ти на сватба ли идваш?! - изревал Харлаков.
- Господин капитан, аз съм кмет на село Липен…
- Да се разстреля веднага! - изкрещял Харлаков и замахнал бича си.
- Днес вие стреляте по нас, но ще дойде ден…
- Мръсно куче!…
Капитанът извадил от кобура си пистолет и изпратил шест куршума в тялото на Дичо.
Така на 26 септември, късно следобед, загива Червения кмет на село Липен. Няколко часа по-късно, когато военните се вдигат и отиват другаде да безчинстват, Колчо Василков и Павел Пешунов с волска кола прибират окървавеното тяло на своя убит другар, който още същата нощ е погребан в селското гробище.
На мястото, където е разстрелян Трендафил Лидански, край шосето Липен - Криводол, недалече от Томин мост, имаше паметна плоча, но през 1991 г. жалки вандали с дивашки характер са я потрошили!
