Любомир Бучков

Между младото поколение български писатели, Светослав Минков е най-оригиналният. Всяка негова творба се отличава с ултрасъвременното си съдържание и носи отпечатъка на една строго самобитна индивидуалност.

Светослав Минков има свой собствен ъгъл на зрение, под който наблюдава света. Tой дири и улавя ония настроения и състояния на живота, които ни поставят на синора между действителността и несъществуващото.

Макар често да си служи със сенки, със загатвания и невероятни случки, винаги има за предмет една безнадеждно банална действителност, която иска да осмее и подиграе.

Действителността на автоматите, на роботите, на новия механизиран „стандартен” човек.

Това специфично Минковско светоусещане се отличава с бързата смяна на изобразените случки и капризната игра на фантазията, тънкият, проницателен и остър поглед на автора му позволява да долови характерното, драстичното, бих казал, у човека и го нанася на платното с една непостижима непосредственост, която действа като неотразимо внушение.

Образите се очертават на фона на една действителност, наситена с тревоги и жестокости. Оттук и общественият характер на неговите разкази.

Своеобразните му построения, забулени в символистична фантастика, се градят твърде често върху социална основа, третирането на подобен сюжет е твърде опасно.

Винаги се рискува да не се изпадне в суха публицистика. За щастие, Св. Минков е един писател с чувство за художествена мярка. Това, обаче, не му пречи да подлага на преоценка много ценности.

Писателят осмива суетата на празния живот, осмива и подхвърля на остроумна подигравка много грешки, увлечения и навици на модерния човек.

Често надига завесата на порочния живот. Отправя стремежите на своето негодувание към законите на Темида, които са милосърдни към мимолетното у човека, а жестоки към вечното. Отрича на места целия днешен социален строй.

Ще го видите да се възмущава от световните порядки, да подиграва водачите на тълпата, винаги ръководени от слепия инстинкт за благополучие.

Проникнат от този дух, за Св. Минков е леко да освети с художественото си проникновение най-интимните кътчета на човешката душа.

В неговите разкази са осмени така също проявите на механизация и обезличаване на личността, педантизма на учените… с една дума всички пороци на съвременния човек.

Тематиката на автора издава един буден социален нерв и бдително чувство за човечност и правда. Съществен елемент на неговото творчество е хуморът, който на места достига най-високия си градус - язвителна и злъчна сатира.

Белетристът е своего рода подигравач, но подигравач културен - изтънчен и остроумен. И сред тънкия подигравателен тон, сред ироничния хумор, вие лесно ще откриете златистите нишки на една възвишена етичност.

Минков е вестител на един нов морал.

Най-голямата сила на писателя е в удивителното му комбинативно въображение, издаващо една изумителна изобретателност.

Широкият пространствен обхват, динамизмът на движението, вихреният полет на мисълта, разкриват един рядък и оригинален дар.

Краската е винаги сгъстена, осмислена от живост и колоритност. Ефирността на чувството и мисълта все пак убеждава, действа на съзнанието.

Въобще, този пристъп към света винаги се оцветява от живото и игриво въображение на писателя, което е създало една напълно оригинална образност.

Всяка негова тема има определена индивидуална психология, всеки образ е жизнен, колоритен, широк и дълбок синтез на нашето съвремие.

Изображенията му са често схематични, но ярки и драстични. Липсва подробно индивидуализиране и конкретизация.

Светослав Минков, изобщо, умее да построява разказа си върху интересен и правдив скелет.

В своите работи той разгъва не само тънък усет, но и дълбока и приказна мисъл.

Неговият стил е напълно оригинален, специфично Минковски, отличаващ се със своето остроумие и своеобразно построение, този стил придава обилна колоритност на разказите му. Фразата е стегната, пулсираща от живот, понеже е писана с чувство и нерв.

Острото око, обаче, на критика може да открие един опасен знак в неговото творчество. На места авторът попада във фейлетоничен тон. А журналистиката и публицистиката са били винаги в разрез с всяка художественост.

Ето защо, авторът трябва да насочи усилията си, изкуството му да стане по-дълбоко, да се чувства в хумора една по-висока мъдрост.

Все пак, Светослав Минков е един писател, който владее читателя.

——————————

в. „Обзор”, г. 1, бр. 3, 30.03.1935 г.