Людмил Симеонов

***
Живота си да можех да препиша
на чистичко, без грешчица дори!
Бих си спестил тревогите излишни,
терзанията нощем до зори,
възторзите, наивно-романтични,
заблудите с горчивия им плод,
кумирите, в които съм се вричал…

Но щеше ли да бъде МОЙ живот?

***
Нима това е краят? - Шепа пръст
и „Бог да го прости” - това е всичко.
А след това - покой околовръст,
небе - прихлупено и безразлично.

Понякога ще спират стъпки тук,
ръка на гроба цвете ще положи -
живот, отминал като всеки друг,
със вечността се слял човекът Божи.

Човек, живял във радост и беда,
през върхове преминал и през бездни -
оставил все пак някаква следа,
която лесно няма да изчезне.

***
И все по-малко са нещата,
в които вярвах досега.
Какво ми предстои нататък?
Навярно - повече тъга
и с нея - мъничко надежда
в препатилата си душа,
че още мога аз, изглежда,
с поезия да се теша.