НЕ СЪМ УСЕТИЛА
НЕ СЪМ УСЕТИЛА
Не съм усетила, а е валяло
и сняг таи се в нашите коси,
градините затрупал е изцяло
и вледенил е нашите души.
А бяха дни, когато с теб се топлехме
с ръце, тела, с прегръдки и със дъх…
И нямаха значение сезоните -
от сняг ли са или от летен мъх,
или са лъх от люлякови клони,
и сладък вкус от топли пити мед…
Препускаха един след друг сезоните,
и всичко бе щастливо и наред.
Вървиш по заснежената пътека -
ти вдясно, а на ляво - аз.
Сърцата бият някак си полека…
А вътре в нас бушува още страст!
ОТИДЕ СИ…
По пътя Млечен ли вървиш?
Дърветата тук пак приливат в цветове
и улиците глъч трепти, като преди.
И птиците все още пеят,
а есенният въздух те понася
в простора пъстър,
същински акварел на стар художник…
Как бавно се променят нещата от живота
и колко бързо болката прилива
в нова болка…
Сега те срещам в мислите си само -
един усмихнат рисувач, поет с китара,
при който след време ще се приютя и аз.
Ще гледаме надолу,
как Синята планета се върти,
където пяхме песни - аз и ти
и днес се носят някъде в безкрая.
Но време има. Има още време.
Ще дойде ден, съвсем като във Рая…
ПРЕЗ ЧАШАТА НА СЛЪНЦЕТО
През чашата на слънцето -
като малки кристални зрънца -
виждам своето детство и лято -
с разбити колене и къса пола -
невероятно!
Младостта си съзирам, когато
тичах с вятъра и с него спорех.
Беше едно вълшебно лято -
вълните шепнещи, пясъка хората…
Спомени - те са като цветята,
които поставяш в книгата -
изсъхват, но щом я отвориш -
разкошно ухаят през зимата.
На масата - чаша вино,
а в него са всичките истини.
Напевно мърка котката до камината.
И ти си до мен. И си истински.
***
Ти идваш с порив, като дъжд,
и ме покриваш с свежест,
и аз разцъфвам изведнъж,
разтворена в небесна нежност.
Водата, тя е брод, живот,
неземна жизненост и радост,
и ме обгръща със любов -
живителна, прозрачна благост.
Обичам допира й, сякаш ти
докосваш ме и цяла тръпна…
В съня ми плискат се води,
след туй тържествено разсъмва.
***
Улиците ще са прави вечно.
А липите пак ще разцъфтят.
Само ние с теб ще сме далече.
Ние ще сме тръгнали на път -
там ,където ще витае радост,
там, където няма грозота.
Ще ухае на смокини само
и ще има много красота.
За ръце ще се държим и никой
няма да ни каже, че не може.
Да си мисли кой каквото иска,
ти благослови и прекръсти ни, Боже.
Ще вали дъждец звънлив. И нека!
Ще сме ние леки и безплътни…
Ще вървим по лунната пътека,
до безкрая ще сме вечни спътници.
