БЕДНИ МИ, СТРАННИ БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИКО!
Връщане към подхваната тема за неостаряващ национален проблем
Преди години повдигнах в „Литературен свят” ГНОЯСАЛИЯ въпрос за клетата съдба на българските художници в капиталистическото ни общество.
Оттогава не съм престанал да се срещам с примери на абдикирането на държавата ни от грижата за нейните творци художници.
Ето ви и най-прясна история за една безнаказана гавра с талантлив български художник, автор на много монументи, на стотици картини!
Навлизайки вече в петдесетте си години, талантливият творец кандидатства за работа в известна наша компания, в която има място за реализация на художник.
Сам босът на компанията го кани да подаде по-дълъг списък документи за назначаването.
Известният творец, висшист по изобразително изкуство, набавя с дълго тичане в края на 2023 година комплекта от документи и ги подава в богатия офис на боса мултимилионер.
Босът ги приема и казва на твореца, че той ще му се обади за назначението.
Минава повече от година, босът меценат не се обажда.
Накрая побелелият баща на художника отива за уясняване на мистерията в офиса на боса.
Влиза в кабинета му направо /за късмет секретарката отсъства/.
Пита побелелият човек - какво става с назначаването на талантливия художник? Докога ще чака назначение при изискани и подадени документи?
БОСЪТ - МЕЦЕНАТ ИЗПЛЮВА КАМЪЧЕТО, ИЗМЪНКВАЙКИ, ЧЕ НЯМАЛО ДА НАЗНАЧИ ИЗВЕСТНИЯ ХУДОЖНИК, ЗАЩОТО МУ СЕ ВИЖДАЛ …СТРАНЕН!
Казва това босът след година гузно мижитурско мълчание и спотайване.
- Не ли е това БЕЗДУШНА гавра с български талантлив творец? - стъписан е бащата.
Явно е, че и в този случай е сработила забелязаната още от ИРЕЧЕК „традиция на българите”- едни на други да си …развалят работата.
НЕКАДЪРНИ ЗАВИСТЛИВИ ХУДОЖНИЦИ И ТЪРГАШИ ГАЛЕРИСТИ СА МНОЖЕСТВО!
И те явно, по старата „българска традиция” не са пропуснали да оплюят талантливия творец пред боса -меценат и „да му развалят работата”.
ЗАЩО ТОЙ, а не ТЕ?
И БОСЪТ, бивш партиен кариерист, заместник-шеф на голямо държавно стопанско обединение през социализма, бездушно се изплюва в душата на талантливия творец!
Даже без да се извини и да му върне ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПО ЗАКОН задържаните повече от година лични документи - трудова книжка, диплома, медицински свидетелства, свидетелства за съдимост и прочие…
Отвратен, бащата на излъгания художник си тръгва съкрушен от офиса на съвременния фалшив меценат и не казва нищо на сина си, за да не го огорчи…
…По стълбището на офиса - дворец на „МЕЦЕНАТА” той вижда закачени десетки грамоти в златни рамки за меценатска дейност и отличия… за почтеност!
Всичкото това множество от изсипани почетни сертификати, се оказва просто камуфлаж за истинската лъжлива природа и на този герой от МЪТНОТО РАЗДЕЛНО БЪЛГАРСКО ВРЕМЕ. Прехваленият фалшив меценат, който е готов да даде и милиони за картини на някой си американски братовчед на ГОРБАЧОВ, си е стиснал като един Молиеров комичен герой кесията за заплатица на талантлив български художник… Ето, това е днешният български капитализъм, уродлив и като предишния.
…Това е само един от случаите на грозната реалност за капиталистическото меценатство в днешна България!
А навярно такива истории за бедни художници и за гаврещи се с тях фалшиви меценати ги има навред, не само в градовете, славещи се като „ГРАДОВЕ НА ХУДОЖНИЦИ” и духовни столици на България.
Университети и гимназии в днешна капиталистическа България продължават всяка година да изпращат тържествено в полет в живота стотици млади обучени творци на изобразителното изкуство, които после обаче се озовават в безпътица да си намерят място в живота именно като художници.
Получава се абсурд, характерен за цялото ни висше образование! Държавата дава милиони пари за заплати на преподавателите, за хонорари, за материали, за какво ли не, за обучение ПО ДЪРЖАВНА ПОРЪЧКА на художниците, но е абдикирала от ангажимента да ги реализира в живота.
Разкритите мистериозно в началото на прехода /заедно със стотиците частни издателства!/ частни художествени галерии в страната, в големия си процент си остават недостъпни за днешните ни художници - навсякъде залагат на творци с имена от каталозите, включително и от миналото, с потенциал за галеристите от …сигурни печалби. И, разбира се, галеристите драпат най-много да покажат дори и цапаници, но да са автори от Запада, особено ако са подпрени с грантове от чужди меценати от полуоткрехнати общества…
Днес, при все още съществуващ Съюз на художниците и дружества на художници в големите градове, съдбата на огромната част от българските художници, особено извън София, е печална и както признават много преподаватели и от катедрите за художници, те сами не знаят как да напътстват своите възпитаници след абсолвентското хвърляне на шапките във въздуха. Как да заплуват в мътното море на житейската реалност като творци. И как да съхранят в себе си мотивацията си да се занимават професионално с изкуство и да не правят компромиси и залитания по неволя.
Чудно ли е тогава, че даже академик Светлин Русев, който веднъж занимах с тези мои наблюдения в интервю като журналист при една негова среща със студенти в Пловдив ми каза че за съжаление съм прав за тежката печална и трудна съдба на съвременните художници в България, за липсата на солидарност между тях, за царящата конюнктура и партизанщина…
„Прав си!” - ми каза той и разкри, че това са едни от причините той …да не членува в днешния Съюз на българските художници!
Той, някогашният председател на този съюз!
