ЗИМНА ВЕЧЕР
Из „Деца и звезди” (2023)
ЗИМНА ВЕЧЕР
Баба свива вежди:
„Бръмка хеликоптер, чуй!”
През прозореца поглежда:
„Сигурно е Сънчо туй.”
Дядо също го закача:
„Май че иде снежен змей!”
А в леглото Петьо скача
и на двамата се смей:
„Сънчо май от змея бяга
през полета и гори.
Няма, няма да си лягам -
ще го чакам до зори!”
ГАРДЕРОБ
Днес отново гледам как
той над мен се вдига пак.
И стои заключен все
като много лошо псе.
А ключът му е прибран
чак под белия таван -
баба стига го със стол
от големия ни хол.
Тя си мисли, че не знам
как отскоро крие там
коледна брада и очила.
Зная, но мълча като скала!
ПЕЧКА
Вън е пак студена зима.
Трием все към теб ръце
и доволно всеки кима
с много радостно лице.
Тъй си топла и красива
и си бяла като сняг!
Топлината ти отива
до прозореца ми чак!
Но защо не си добричка?
Ти защо я изгори
мойта нова ръкавичка?
Мама ми я подари!
ПЪРЗАЛКА
Огнян направи си пързалка -
за него тя не беше малка,
но ето че деца безчет
по нея плъзнаха отвред.
Тогава той им се разсърди,
започна да я кърти
и в бързината не разбра
обувката си как разпра.
Децата, щом това видяха,
отвсякъде му се присмяха.
А той разплака се от яд -
към Сънчо тръгна по обяд.
ЗВЕЗДИЦИ
Грей, градинке побеляла!
В теб звездици са изгрели.
Само ти си ги видяла
как нощес са навалели.
Днес ми каза кака Гинка,
дето няма си сестричка,
как е станала снежинка
всяка паднала звездичка.
Бос в снега ако премина,
както и да се гневите,
знам, че няма да настина. -
Ще ми пари от звездите!
