Скитнико, населил свойте пътища
със сенките на облаци и хора,
с измислени пристанища,
в които няма връщане,
с дървета, пресушили свойте корени…

Раздаде щедро хляба на душата си –
само къшей от тъгата е останал…
Вълците, които вият във съня ти –
имаш ли с какво да ги нахраниш?

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ