Ангел Каралийчев

През 325 година преди Христа Александър Велики, който увенча с безсмъртие името на Македония, изпрати своя флот по Индийския океан, Там където се вливат Тигър и Ефрат.

След като корабите се отдалечиха от брега, великият цар поведе македонците през пустините на Белуджистан към столицата на тогавашната държава Хедросия

Цели 60 дена завоевателите на Изтока биха път по напечените пясъци, където нямаше нито един зелен стрък, сянка или ручей.

Войниците падаха като отърсен плод от умора, от огън и жажда. Устните на царя се напукаха.

Един ден в някаква загубена долчина трима александрови войници намериха две шепи вода, по чудо оцеляла от пустинния зной.

Един от войниците се наведе, сне шлема си и внимателно изгреба спасителната вода. Бързо се упъти към Александра и рече:

- Господарю, ти си спасен. Намерихме две шепи вода за тебе. Пий!

Александьр пое шлема, погледна изнурените си легиони, над които размахваше коса смъртта, и тихо проговори:

- Когато войската мре от жажда, нейният цар няма право да пие вода!

И разля водата от шлема върху пясъка.

По случай новата година пожелавам на българския народ, да излъчи от своите недра водители-александровци, способни винаги да се лишат от своето лично благополучие през тежките години - за да им повярва българинът и тръгне безспирно след тях към светло бъдеще.

——————————

в. „Обзор”, бр. 44, 11.01.1936 г.