Ячо Хлебаров

Общата духовна култура на един народ днес обуславя неговия целокупен напредък, неговото правилно политическо и стопанско развитие.

За изграждане духовната култура на народа ни най-голям дял се пада на книгата.

Всичките знания на човешкия ум през вековете са отразени в книгите.

Благодарение на книгата е вложено всичко онова, което човешкият ум е открил, да се съхранява през вековете и запази за днешните и бъдните поколения.

С развитието и усъвършенстването на човека напредва знанието и изкуството, развива се и самата книга.

Днес човечеството притежава милиони екземпляри книги на разни езици, които книги отразяват идеите, знанията, схващанията и идеите на всички времена и всички народи.

Благодарение на книгите ние изучаваме мислите на хора отдавна отлетели във вечността, опита и знанията на изчезналите народи, Българската книга се появила през IX век под влиянието на Византия и християнството. Нейните първосъздатели и разпространители могат да се смятат Св. братя Кирил и Методия с техните ученици, които неуморно през цял живот са развивали просвета и проповедна дейност.

От нейната поява (IX век) почти до края на XVIII век, тя има предимно религиозно съдържание и нравствено-поучителни тенденции. Твърде рядко се срещат произведения със светско съдържание.

През време на двойното робство българската книга съхраняваше националното чувство на българина. Нашата книга има голям дял в българското възраждане.

Всички знаят епохалното значение и въздействие, което е оказала „Славянската история” на Паисия за пробуждане на българския народ. Тая книга запали искрата на националното самосъзнание у българина тя пробуди в него заспалото чувство на любов към родното.

От манастирските килии, от църковните амвони и от читалищните трибуни българската книга пръскаше своите животворни лъчи и пробуждаше заспалото съзнание на българина, тя го зовеше към духовна и политическа свобода.

Редица наши писатели - Г. С. Раковски, Хр. Ботев, Л. Каравелов, П. Р. Славейков, от предосвсбодителната епоха, ни завещаха много ценни творения, които завинаги ще съхраняват своята красота и отражяват борческата психология на народа ни против невежеството и тиранията.

След Освобождението нашата книга добива голямо развитие и ние вече имаме редица поети, писатели и учени, които създадоха ценни преноси в нашата наука и литература.

Българската книга днес е вече на голяма висота, тя достигна голямо и бързо развитие. Тя вярно и пълно отразява духа на нашето племе, неговите болки и страдания, неговите идеали и копнежи.

Днес, когато цялата наша култура, изобщо нашият духовен живот са изложени на изпитание, поради общата стопанска и финансова криза, и българската книга - скъпата рожба на българския писател, на учените и на тая на изкуството и творчеството, е изложена също на излитане.

Нашата книга днес линее, тя трудно съществува, малко я търсят и обичат.

Отрицателните последствия от войните убиха силните пориви на нашата интелигенция към четене на българската книга.

Трудните условия на живота днес повлияха много силно, за да се убие интереса към духовните ценности, към книгата, към великото дело на нашия писател.

И днес, когато за четвърти път се празнува този хубав ден на книгата, нека всички, които работят в полето на родната просвета и култура с радост и любов не забравяме тоя светъл ден.

Той ни спомва и подканва да мислим и работим за успеха на българската книга.

Той ни напомня дълга към българския писател и неговото дело.

——————————

в. „Летопис”, бр. 7, 18.11.1933 г.