Франсоа Копе

превод: Александър Балабанов

Дор още бистрите рекички
студът не е покрил със лед;
послушай тия пойни птички,
погледай светлий розов цвят.

Как ясен е тоз свод небесен!
Октомври сяй от красота…
И заникът е по-чудесен
при пожълтелите листа…

Но не за дълго… Туй мирис е
на полувехнали цветя;
и бързай, в тоз миг наслади се,
създай си светлата мечта;

и дръж се ти с надежда нова,
нехай, че зима гони нас;
че в миг с метлата си сурова
мечти ни ще смете със бяс…

——————–

сп. „Българска сбирка”, брой № 9, 01.11.1897 г.