СТОЛЕТЕН ДЪБ
В дома на столетника дядо Пейо нахлу телевизионен екип.
- Добър ден, дядо Пейо! - поздравиха го вкупом пристигналите.
- А? - сложи ръка на ухото си столетникът.
- Добър ден ти казахме! - отново вкупом и весело му извикаха на ухото всички.
- А, нямам, нямам… - заклати глава старецът.
- Какво нямаш,бе дядка ? - извика му силно мъжът с карирания каскет.
- Нямам пари вече, пенсийката ми свърши. . . - махна с ръка столетникът.
- Охо, старецът ни мисли за някои от внуците и правнуците му, дето му обират пенсийката - започнаха да хихикат младоците от телевизионния екип.
- Дядо Пейо! - излезе напред водещата предаването „Наши столетници”.
- Ти, дядо Пейо, си единственият столетник в района, затова сме дошли да те заснемем на филм. Само че така, както те гледаме, не ставаш още за снимки. Трябва да те подготвим комплексно.
И всички вкупом потеглиха столетника в другата стая, а в тукашната останаха операторите, режисьорите, които за почнаха да подреждат интериора. Трикракото столче бе изхвърлено и на негово място бе поставена, загатващата за новия бит на столетника, въртяща се табуретка, зад табуретката застанаха двама души и вдигнаха като фон картина със селска тематика. До табуретката бе поставена масичка, на която в артистичен безпорядък се разхвърляха здравни списания, физкултурна топка, гирички, шах…
След десетина минути столетникът дядо Пейо, облечен в спортен костюм, бе поставен насила да седне на въртящата се табуретка. В последния момент режисьорът скочи като ужилен и махна от устата на стареца лулата, като вместо нея му набута дъвка.
- Готови! Камера! - властно викна режисьорът и камерата забръмча, като потоци светлина заляха старика, той затвори очи и вдигна ръка пред лицето си.
- Стоп! Сложете му противослънчеви очила! - разпореди се режисьорът и след малко камерата забръмча отново.
От магнетофон засвири кавал, водещата предаването с усмивка поде:
- Драги зрители, ето ни на гости и на нашия столетен дъб дядо Пейо! Първите утринни лъчи весело надничат в дома му.
- Кукуригу! Мууу! - замучаха и закукуригаха двамата държащи картината зад главата на столетника.
- Ето и животните в двора на дядо Пейо са се събудили и приветстват столетника - със сияещо лице продължаваше разказа водещата предаването.
- Дядо Пейо е образцов стопанин. А, ето и време за закуска е дошло. Може би нашите зрители се интересуват какво закусва един столетен дъб?
Водещата с изкривена физиономия светкавично се обърна към стареца и му изсъска:
- Вземи листчето, дето ти го дадохме!. .
- Ама де го, не го видя, не весто. . . - нетактично започна да обяснява пред камерата столетникът и водещата съобразително го закри с пищното си тяло.
- Дядо Пейо строго съблюдава изискванията на научното хранене - продължи с ослепителна усмивка тя. - Сутрешната закуска на столетника се състои от въглехидрати, фолиевоаксибионинова киселина и витамини от групите А, Б, В, Г, Д до Я. Обядът също е пълен с лакомства: тук са включени съответно аминокиселини и липоиди. Вечерята на столетника е организира на отново на основата на научното хранене и пиене.
- Пийване, невесто, пийване - за ужас на всички се обади столетният дъб, вадейки от вътрешния си джоб бутилка ракия, която енергично надигна. С един скок режисьорът се намери до него и извивайки с бойна източна техника ръката на стареца, отне бутилката. Водещата продължи.
- Дядо Пейо се слави и като изкусен певец. Запей. дядо Пейо! Някоя от твоите народни лесни, дето веселиш мало и голямо!
Дядо Пейо не чака втора покана, ракията вече беше го развеселила и успокоила, бръкна в другия вътрешен джоб и докато режисьорът схвана ситуацията, старецът изпразни второто шише в гърлото си, след което започна да скача в хороводен ритъм и сложил ръце на гърба си да пее с дрезгав глас:
“Нозете ти, Маро, да галя,
снагата ти, Маро, да кърша…”
Режисьорът даваше отчаяни знаци на водещата да спре предаването с музикалната изява на стареца, но последният не даваше и да приближат до него. Накрая съвсем го „хвана”, защото кой знае защо старецът видя своята първа изгора в образа на водещата предаването, поради което последната се озова в прегръдките на столетния дъб, който мушна и ръка под полата на слисаната телевизионна дама.
Силен удар с картината укроти пламналата глава на столетника и той клюмна на табуретката. Тогава зазвуча спортен марш и в кадър се появи огромен мъж в анцуг.
Водещата се съвзе от неочакваното нападение на столетника и отново застана пред камерата:
- Драги зрители, в нашето предаване сме включили и специалиста по лечебна физкултура Босилков, който ще демонстрира показен комплекс от упражнения за столетници.
Босилков наду свирката като си за тактува с нея, изплю я и започна командите си.
- Готов! Бавно клякане с дълбоко вдишване, подскок с четвърт обръщане наляво, издишване със съскащ звук, ходене на пръсти, фигура лястовичка! Раз-два! Раз-два, повтаряй след мен! Фигура веселото зайче, раз-два, не отслабвай темпото, раз-два, раз-два, разкрачен стоеж, наклон на трупа наляво, наклон - надясно, преден конусовиден кръг с десен крак, заден конусовиден кръг с ляв крак, фигура „Аз съм магаренце”, подскок-чупка, силно изхвърляне на тазовата област назад, раз-два, дишай, не дишай, дишай, не. . . А, какво му стана на тоя?
Дядо Пейо, въпреки старанието си, не можа да изпълни последния от серията шпагати и като се хвана за сърцето, тупна неспортсменски на пода. Спортният деятел Босилков хвана ръката му и бързо я отпусна, сваляйки белия си каскет.
Водещата съобразително изпълни отново кадъра с пищното си тяло и като се усмихна ослепително в камерата, с изразителен топъл глас съобщи:
- Следващото ни предаване, драги зрители, ще се състои от околностите на селото под заглавие „Село се със столетник прощава”. В паузата слушайте забавна и танцова музика!
Режисьорът си отдъхна облекчено.
