ПОЕТ
превод: Стилиян Чилингиров
Блещукаше звезда в небесни висини
и чупеше лъчи във морските вълни.
И пътник млад внезапно каза на поета:
- Кажи ми ти, с душа, от луда страст обзета
да дири светлина, ти който сред рози
възпяваш страсти, и измами, и сълзи,
с какво, поете, съм различен аз от тебе?
- Погледай, - казал той, - на тъмно-синьо небе.
Ти виждаш ли звездата ясно там?
- О, да!
- Но щом очите си затвориш, ти звезда
ще видиш ли пак? Не, нали е вярно?
- Вярно.
- А мен, - казал поетът, - тя сияй безмерно:
закрия ли очи, аз виждам ясно пак
звездата как блещука в нощний мрак.
—————————-
сп. „Българска сбирка”, брой № 5, 01.05.1909 г.
