Индианска приказка

превод: Панайот Чинков

Мечката вървяла веднъж покрай брега на една река и забелязала случайно на дъното на реката многобройни малки купчини пясък, които били изрити от раците.

Каква полза имам от тези глупави раци долу във водата, казала си тя. Да можех само да ги привлека някак на сушата! Ха, сетих се. Ще легна тук на брега и ще се престоря на умряла.

Като казала това, мечката отишла в гората, взела гнило дърво, разтрила го между ръцете си и запушила с него очите, ушите, носа си и посипала цялата си кожа. Сетне тя отишла пак на брега на реката, легнала и отпуснала краката си над водата.

Не минало дълго време и наблизо минал един рак. Като видял мечката, той се уплашил и поискал веднага да избяга. Но мечката не се помръдвала.

Тогава ракът отишъл при нея и я разгледал хубаво. Той я щипнал по крака, но мечката не се мръднала. Ощипал я по корема, но пак нищо не шавнало.

Тогава той заобиколил мечката и я ощипал по носа.

Мечката усетила ужасни болки, но пак не се помръднала.

Ракът тогава изтичал с всички сили в селото на раците, долу във водата и започнал да вика отдалеч:

- Още миналото лято трябва да е умряла…

Но някой му казал, че трябва да отиде да разкаже всичко в къщата на старейшината. Завели го там и той започнал да разправя възбуден:

- Още миналото лято…

Старейшината го прекъснал:

- Седни тук на почетното място. Разкажи сега какво си видял. - От вълнение ракът размахвал непрестанно щипците си във въздуха.

- Още миналото лято … започна той.

Старейшината го наметнал с една хубава червена мантия.

- Вземи я, тя принадлежи на тебе. Разказвай сега нататък, - казал той.

- Още миналото лято… - започнал той пак.

- Чакай, приятелю мой! - Старейшината му сложил на врата една скъпоценна огърлица.

-Така, разправяй сега! - От въодушевление ракът треперел с цялото си тяло.

- Още миналото лято..

- Чакай!- Старейшината хванал дъщеря си за ръка. - Седни там при своя мъж. Хайде, зетко, разправяй сега своята история!

- Още миналото лято трябва да е умряла мечката, която ни преследваше и ядеше толкова много. Тя е вече от толкова дълго време мъртва, че цялата е покрита с пръст и гнило дърво!

Старейшината се обърнал към глашатая:

- Защо стоиш още тук? Тръгни през селото и разгласи това между другите раци! - И глашатаят тръгнал през селото и завикал навсякъде:

- Още миналото лято трябва да е умряла мечката, която измори толкова много раци ! Вдовици, срешете си косата и се нагиздете. Да идем да танцуваме и да си устроим голям празник!

И всички вдовици си сресали косите, всички раци облекли празнични дрехи и излезли горе на брега, където лежала мечката.

Те започнали да танцуват около мечката и пеят:

- Още миналото лято трябва да е умряла. Тя не ходи вече. Тя лежи мъртва тук и цялата е покрита с пръст.

О, колко весело танцували и пеели те около своя мъртъв стар враг. Зетят на старейшината водел хорото заедно със своята хубава жена. Само той имал кураж да щипе мъртвата мечка пред очите на всички раци.

Но най-сетне той ощипал мечката по окото и тогава тя не можала да се сдържи вече и примигнала малко.

Ракът видял това. Той хванал жена си за ръка и започнал да танцува заднешком, като вика на другите:

- Мечката мига с окото си! Мечката мига с окото си!

Но другите пеели толкова високо, че съвсем не го чували. Те мислели че той искал да си иде у дома със своята млада жена и продължавали да танцуват около мечката,

Изведнъж мечката си разтрила очите и скочила.

- Защо ме будите? - извикала тя като застанала между тях и брега и ги изхрускала до един.

Само младата двойка можала да се спаси.

——————————-

в. „Победа”, брой № 12, 16.02.1930 г.