Янчо Михайлов

Възрастна, наглед добре облечена и поддържана, жена пресрещна свещеника на излизане от олтара:

- Отче, може ли да Ви попитам нещо?

- Да, кажете - отзова се отецът.

- Колко ще ми струва една заупокойна молитва? Днес се навършват девет дни от смъртта на съпруга ми. А пенсийката ми е малка. Да знам дали ще ми стигнат парите… Бяхме със сина ми на гробищата, но той отказа да влезе в храма. Каза ми: „Аз за църквата пари нямам”. А съпругът ми беше много добър човек.

- Нищо няма да Ви струва - каза свещеникът. - Щом нямате пари… Иначе всеки дава колкото обича, кой колкото има на джоб или на сърце.

- Не, аз искам да си платя - настояваше жената. - Бях проектант, но ме пенсионираха на 53 години и пенсията ми е малка. А съм от сой, баба ми е белгийка, дядо ми е бил полковник, участник във войните, загинал при атентата в църквата “Св. Неделя”. Синът ми е австрийски поданик, но ме бие, отче… А е архитект, добре платен, заможен, оставихме му апартамент в центъра, сам е, няма семейство. Казва, че не съм му майка, че нищо не съм направила за него.

- Осиновен ли е? - попита свещеникът.

- Не, наш син си е, с любов заченат, с любов огледан. Но ме бие, отче, а мъжът ми беше толкова добър… И ще ви кажа още нещо, отче… Благодаря Ви, че ме изслушвате, няма на кой друг да се оплача, роднините ми измряха, аз съм на осемдесет и шест… Отидохме със сина в банката да изтеглим спестяванията на съпруга ми. Имаше осемдесет и пет лева останали от пенсията му. След като банката приспадна дванадесет лева за закриване на сметката, ни дадоха седемдесет и три лева, и синът ми ги прибра, не ми даде нито лев. „На теб за какво ти са пари?” - така ми каза. А пенсията ми е шестотин лева, от които двеста давам за лекарства.

Свещеникът прочете молитва за упокоение на душата на починалия съпруг на жената. Тя бе извадила някаква банкнота, но той побърза да се оттегли в олтара.

- Аз съм от сой, баба ми е белгийка, дядо ми - полковник, синът ми - австрийски поданик - повтаряше след него жената.

А отецът в олтара благодареше на Бога, че е дал на него и на съпругата му добри деца, макар че нито той, нито тя бяха от сой.