Мариана Еклесия

Младият отдалече позна първата голяма любов от ученическите години - слаба, с изящни крака, гъста къдрава коса до раменете и непокорен характер… Защо е в траур?

Не бяха се виждали осем години, а все още изглежда красавица като преди. Тя също го позна, продължи бързо по тротоара и като спря до гърдите му, извика: „Ти ли прокле детето ми със смърт?” Сега мъжът видя, че лицето й е посърнало от скръбта, ала той се стъписа от упрека. „Детето ти е починало… заради мен?”

Три месеца след абитуриентската вечер му каза, че е бременна и той веднага поиска веднага да се съберат в семейство. Тя обеща това да се случи като се върне от школата за офицери в друг град, където вече беше приет да учи.

Пишеше й през ден, уверяваше я в безсмъртната си любов, търсеше я по телефона… Като се върна след половин година, разбра, че бебето не съществува. Така не узна имаше ли го това бебе или тогава го беше измислила, за да задържи любовта му.

В писмото, което му даде при тяхната втора среща, беше написала, че има нов приятел, за когото скоро ще се омъжи. Силна болка стегна гърдите му, събра багажа си и същата вечер напусна родния град.

Следващата година случайно я срещна с избраника й, виждаше се, че ще имат дете; по-късно узна, че детето им е момченце…

„Кога, от какво почина?” - попита опечалените й очи: „Рак на кръвта. Преди четири дни отмина от нас, навършил седем… Една година се борихме, но нищо не можеше да се направи. Нямам обяснение защо се случи с мен, затова попитах ти ли ме прокле, че се омъжих за друг?” - наведе глава в разкаяние за думите си.

„Изборът да се разделим беше твой. Нали аз не съм преследвал детето ти и не съм го убил? Моите дъщери са живи и здрави… Друг е виновен за съдбата, която си е избрал…” - покани я в близкото кафене да поговорят.