Славчо Васев

Смирненски не е „чист” белетрист, както не е и „чист” поет. В това се състои неговото литературно достойнство. Прозата му, разпиляна из многобройни вестници и списания, е събрана в III том на неговите съчинения.

Смирненски не е „чист” белетрист не само защото цялата му проза е пропита от една наситена социалност, но защото бликналото у него чувство на гражданин и борец е намерило израз в неговите огнени фейлетони.

С тях той много прилича на Ботева.

Героите от тия фейлетони добиха универсалност - станаха синоним, синтез на дадената обществена група, която без да е открит фактор в политическия ни живот, фактически го ръководи и нагажда само към личните си интереси.

Неговите познати г. г. Скубачев, Людоедов, Паразитов и пр. претърпяха редица метаморфози в фейлетонната ни литература дълго след Смирненски, та и до днес.

Смирненски е почти сроден с Ботева в патоса и буйния изблик на борческо чувство в някои от своите фейлетони - статии. Под неговата ,,Политическа зима” Ботев с удоволствие би се подписал.

Но в тая „нечиста” проза личат проблясъците на един истински голям белетрист. И то не толкова в композитивно и конструктивно oтношение, отколкото в едно художествено детайлиране на герои и сцени, които стоят като издълбани с огнено длето.

А има и работи, където личи един широк епичен стил. Вземете напр. някои от описанията в „Пожара в Рила”.

Търсейки из многобройните прозаически откъслеци на Смирненски белетриста може да открием една остра, будна наблюдателност, усилие за едно живо и конкретно изкуство.

И тук се именно ражда белетриста: - там, гдето всички гледат, той вижда.

Ако смъртта не бе го отнела и ние дочакахме пълния разцвет на неговият талант, може би, той щеше да ни даде незаменими белетристични и драматични произведения за каквито има много признаци в онова, което ни е оставил.

Новата наша белетристика има много нещо да научи от Смирненски. Не само в тематично отношение, но и в търсенето и реализирането на една художествена форма.

Всеки случай, Смирненски има една дивна художествена сатира - „Приказката за стълбата”, посветена на всички, които ще кажат: „Това не се отнася до мен”.

А неговата безсмъртна работа - „Как ще си загина млад и зелен” е ненадмината по своята широта и топлота. Каква преждевременна вечер за един голям талант и огнен младеж, дадена поразително с монотонния ритъм от стъпките разказите на многобройните баби, под ухиления образ на смъртта!

—————————-

в. „Христо Смирненски”, бр. 1, 1935 г.