Йосиф Леви

СЪДБА

Не знаем как избрано е къде да се родим,
не е ли другаде могло да стане?
Кога ли е предвидено, в света непредвидим,
съдбата ни да бъде начертана?

Като прибой годините се блъскат в ритъм стар.
След пролет идва лято, есен, зима…
На собствен ход вървят напред по своя календар.
Изтриват грешките непоправими.

Дали бе шанс, или съдба да срещна точно теб?
Не зная, но животът друг е вече.
Дълбае времето бразди по младото лице,
но не прекъсва ритъма сърдечен.

На дните ни галопът не успява да ни спре
на залива да слушаме вълните,
на птиците езика да говорим двама с теб,
да върнем на часовника стрелките.

УХАНИЕТО НА ЛИПИТЕ

За тебе мисля винаги когато
липи цъфтят с упойващо ухание.
И с вятъра, и с идващото лято,
и с ласкавото пролетно сияние.

А днес мълчат площади и градини
застинали, посърнали и бледи.
Изчезнал е сега, до догодина,
на цветовете ароматът нежен.

С безгрижен смях, избягал надалече,
как млади бяхме, как летяха дните!
Но някой или нещо те отвлече
и скри те в аромата на липите.

Какво сме имали, без да го знаем,
но липсва ни сега във самотата?
Нечакан телефон, кола назаем,
на щъркел полет, на деца играта.

За планове забравени „за после”,
мечти и мисли, песни или слово,
дали е късно? Може би не толкоз,
животът ни красив да е отново.

ВРЕМЕТО НЯМА КРАЙ

Безкрайно бягат към брега вълните
и връщат се в дълбокото море.
А снимките показват от стените
как времето минава, без да спре.

Началото на дните е далечно,
не може никой да го разбере.
Скалите се превръщат в пясък вечно,
но времето минава, без да спре.

Усмихваме се, без да има нужда,
доволни сме, щом всичко е добре.
Със радост наша, без неволя чужда
тук времето минава, без да спре.

След лятото без милост идва есен,
и погледът преди да я съзре,
като последна, лебедова песен -
а времето минава, без да спре.

КОЛКО Е РАЗЛИЧНО

Колко е самотно вечерта,
щом останеш сам!
Колко е самотно без луна
в тоя свят голям!
И прозорец ни един
не свети в мрака тъмносин,
докато не дойде утринта.
Колко е самотно, щом в нощта
няма светлина!

Колко е различно, щом в дъжда
вижда се дъга!
Колко е различно, щом деца
радват се в снега!
И в лазурни води
с укротени вълни,
спомени от времена добри…
Колко е различно, щом в света
грее светлина!

Колко е красиво през деня
в слънчеви лъчи!
Колко е красиво вечерта
с мигащи звезди!
И под синьо небе,
и на хълма зелен,
в най-сърдечния миг споделен…
Колко е красиво, щом в света
има светлина!