СМИРНЕНСКИ НА СЦЕНАТА
Ето тема, която трябва да се разработи преди всичко на сцената. Трябва - защото и до днес на работническите вечеринки и утра Смирненски не се изнася, тъй както е необходимо.
А важното е, че това м о ж е да стане.
Стига само да се вложи повече умение и повече труд в подбора и разработката на произведенията на Смирненски.
До днес тая работа куца. Нещо повече: Смирненски е дори непознат на повечето работници. Известни им са само някои стихотворения из „Да бъде ден”, „Приказка за стълбата”, и толкоз.
А Смирненски е оставил тъй много и тъй хубави хумористични и други произведения, които отлично биха заели място в програмите на работническите утра и вечеринки.
Причините за това непознаване на произведенията на Смирненски са много: списанията, в които е работил той („Червен смях”, Маскарад”, „Българан”), както и „Да бъде ден” отдавна са библиографична рядкост.
Ново издание на „Да бъде ден” не може да се направи: поради ЗЗД.
Така че, поне за сега, не може и да става дума, за запознаване на масовия пролетарски читател у нас с произведенията на Смирненски.
Трябва да се търси друг начин (не, разбира се, само да се запознаят работниците със Смирненски, а преди всичко затуй, че почти всички негови произведения могат да послужат като добри оръдия в борбата).
Филм? Радио? - Великолепно, само че не днес.
Днес тази работа може да се извърши на сцената.
Досега на работническите вечеринки и утра се декламират само няколко произведения на Смирненски („Надоле”, „Уличната жена”, „Приказка за стълбата”); повтарят се постоянно едни и същи работи, предъвкват се.
Публиката, - а трябва да се помни: тя е почти същата на всички работнически представления, - слуша, слуша, - и най-сетне всичко това почва да омръзва.
Пък дори и великолепната „Приказка за стълбата”, която през тая зима като по закон се изнасяше на всички работнически вечеринки в София.
А Смирненски има още толкова много също тъй хубави стихотворения, - пък дори и по-хубави; - безспорно има хуморески и фейлетонни работи не по-лоши от „Приказка за стълбата”! Трябва и може да се разнообрази репертоара с изнасяне на други произведения на Смирненски.
Смирненски на сцена - да. В „Да бъде ден” има 31 стихотворения (в първото издание), а колко още сериозни и хумористични има пръснати из страниците на „Червен смях”, на „Маскарад”, на „Българан”!
Трябва да се знае, че изнасянето на една вечеринка не е лесна работа, и програмата за нея не бива да се „подбира” наслуки и на бърза ръка.
И друг въпрос, нов за у нас: колективната декламация. Повечето произведения на Смирненски (стихотворни или в проза) великолепно могат да се обработят за колективни декламации.
С разучаването им биха могли да се наемат работническите хорове, или любителски групи.
Още по-добре е дори, ако могат да се създадат агит-проп-трупи, които покрай другата си работа (естрадни театрални сцени, сцени с движения и др.) биха могли да развият и колективната декламация - дори да я свържат с движения.
Разбира се, това изисква повече сили, повече време, повече вдълбочаване в съдържанието, - но ефектът от колективната декламация ще е несравнимо по-голям.
На Запад и в СССР съществуват стотици подобни агит-проп-трупи.
И постигнатите резултати безспорно са от огромна полза за движението.
Време е вече и у нас да се създадат нови форми на масовата агитационно-пропагандистична (агит-проп.) дейност.
А творчеството на Хр. Смирненски представлява богат материал в това отношение. Стига само да му бъде дадена необходимата за целта форма.
——————————
в. „Христо Смирненски”, бр. 1, 1930 г.