Любомир Огнянов-Ризор
Любомир Василев Огнянов-Ризор, български писател и преводач, е роден на 16.05.1910 г. в град Ямбол. Завършва гимназия в София (1929) и германистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1937). Специализира немска литература, театрознание и история на изкуството в Берлин и Хайделберг (1938-1941). Редактор във в. „Ехо”, „Поглед”, „РЛФ”, „Свят” и др. (1930-1937). Учител по немски език в София (1941-1942). Драматург в Русе, Варна, Скопие (1941-1944), ръководител на фронтов театър „Младост” в София (1944-1945). Редактор на трудовете на Маркс и Енгелс в Партиздат (1946-1949). Преподавател от 1952 г., професор от 1963 г. по история на немската литература в Софийския университет. Ръководител на Катедрата по немска филология на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1963-1972). Председател на Обединението на преводачите на художествена литература (1963). Критик, преводач и публицист. Литературното му дело е многостранно. Защитава възгледа за обществената ангажираност на писателя. Автор е и на три драми, пише статиии за театрални постановки. Превежда на български творби на Ленин, Шекспир, Гьоте, Шилер, Хайне, Лесинг, Джек Лондон, Ъ. Синклер, Ана Зегерс, Бехер и др. Заслужил деятел на културата (1975). Съчинения: „Основи на преводаческото изкуство” (1947), „Полкът на Негово Величество” (драма, 1950), „Подводни пясъци” (драма, 1952), „Триста комедии” (драма, 1955), „Избрани произведения” (1980), непубликувания роман „Компасът се изменя към Изток”. Умира през 1987 г.
Публикации:
Публицистика:
