МИСЛИ В ЗАТВОРА

Иван Франко

превод: Пенчо Симов

МИСЛИ В ЗАТВОРА

Ех, рано аз искам да стана,
да видя небето засмяно -
то чисто е - същи кристал,
а аз съм изпълнен с печал.

Небето с усмивка отгоре
спокойно поглежда затвора,
а хлад по стените пълзи,
от много човешки съдби.

Кажи ми, небе засияло,
със слънце изпълнено цяло,
защо към затвора проклет
изпращам безгрижен привет?

Лъчът ти блестящ ми говори,
че има свободни простори,
а тази тъмница над мен
прилича на гроб вкаменен.

Погребан съм приживе тука,
а виждам през тясна пролука
как слънце огрява света
и кипва в сърце ми кръвта.

Защо ме държат във окови?
Защо ме наказват сурово?
Затуй ли, че труд и живот
отдадох на своя народ?

За роба желах свободата
и равни права на земята
за всичките хора желах -
това ми е тежкият грях.


***

Не хората са наши врагове,
макар че ни преследват хора,
макар че те със злобни гласове
ни хулят, пращат ни в затвора.

Какво са хората? Приличат те
на дребни камъни, които
през пролетта порой ще помете
като играчки сред полето.

Не идва злото от самите тях,
а от оковите безкрайни,
които в послушание и страх
оплитат мишците им тайно.

Тъй както Лакоон стегнат бил
от змийски пръстени корави,
човекът под окови се е свил…
Кога от злото той ще се избави?


МИСЛИ НАД СЕЛСКАТА НИВА

1.

Сутрин стоя сред ораната нива:
в пурпур на изток проблясват зори,
птички в гората запяват щастливо,
само сърцето ми в мъка гори.

Цар на природата ти си, човече,
гледай - щастлива, красива е тя,
само от теб радостта е далече,
тебе не трогва ли днес хубостта?

Гъсти ливади наоколо има,
жито из нивите - колкото щеш;
ти недохранен защо си, кажи ми,
трябва ли, братко, от глад да умреш?

Руди тук има, но никога, друже,
нямаш желязо за плуга си ти…
Само за туй ли желязото служи -
робска верига по теб да звънти?

В твойта земя светлина се създава,
блика, извира в могъщи струи*;
други я взимат и все продължава
твоята къща във мрак да стои.

Твойта страна и със сол е богата,
солници има, а ти - погледни -
къшей безсолен държиш във ръката…
Сол на земята, човеко, стани!

———–

*Загатва се за петролните извори в Дрохобич. - Б. пр.

2.

Бие за тебе сърцето ми, ниво,
сливам се с твоята плодна бразда,
в тебе духът ми разискрен се скрива,
сякаш потъва в морето звезда.

Всяка пращинка и камъче тука,
всяка тревица и всеки поток
питат: „Но кой от гръдта ти изсмука,
ниво, докрай плодоносния сок?

Цели столетия тъй си стояла,
с кърви от трупове теб са поили -
днеска защо си така обедняла?
Светите сокове где са се скрили?”


***

През нощта ако дочуеш в мрака вън
край прозореца си плач да прозвучава,
ти не се събуждай от спокоен сън,
птичко моя, и не се плаши тогава.

То не е гласа на скитник без подслон,
не, звездице моя, то не е сираче -
на тъгата ми за теб това е стон,
моята любов така горчиво плаче.