AФОРИЗМИ В РИМИ

Драгомир Мирчев

***
Мизерен, посредствен и бос,
но с маниери на бос.

***
Хем нагоре ме поема,
хем ми пее реквиема…

***
В мрежата на безпристрастната Темида
се хваща ту цаца, ту раче, ту мида.

***
С държавния портфейл -
ту на банкет, ту на коктейл.

***
Караме я все така - от трън на глог:
сляпо - от един на друг партиен бог.

***
Блага сума -
блага дума.

***
Има ли кяр и аванта,
си развихря таланта.

***
Избраха го в парламента
на домандатна рента.

***
За звезди и за лампази,
цяла армия прегази…

***
Докопал от общата баница
сладко си хапва зад граница.

***
Във времена на вълчи нрави,
само вълците са прави.

***
Най-лесно могат да те спрат,
щом тръгнеш по царския път.

***
Който ловко се снишава,
най-подир го повишават.

***
Според апострофите
са и катастрофите.

***
Не бързай да си пръв,
щом ще се целува лъв.

***
Животът е низ от капани -
който в какъвто се хване.

***
Шефът най-много ме тачи -
все мен товари с задачи…

***
Плете интрига след интрига
и плетенето го издига.

***
Кретенът си е пак кретен,
дори когато е над мен.

***
След големия грабеж -
към чужбина - беж…

***
Геройски живя и загина -
под бумажната лавина.

***
Сложил ми главата на дръвника
и ми прави демополитика…

***
Своята дребна персона
крие зад пет телефона.

***
Окопан зад някой параграф,
не знае ни авария, ни гаф.

***
Пред големите лази,
а малките гази.

***
На боса си бързо пасна -
беше игла безопасна.

***
Шефът е човек с железен нрав -
колкото по-крив е, толкоз по е прав.

***
Човешко е да се греши -
но… ако шефът разреши.