БЕЗПРИСТРАТЕН ЖУРНАЛИСТ

Димитър Чавдаров-Челкаш

Ето ви един журналист. Жълт при това. Разбира се не жълт в лицето от ТБЦ или от дълго боледуване, напротив, бузите му имат свеж розов цвят като праскова, дори по-свеж и по-розов. А целия той е такъв кръгличък, заоблен… С една дума - жълт по звание, или как беше там?

Та решава, значи, той да напише нещо оригинално и поучително. Кой как прекара светлите празници, например.

Широка тема, както виждате - откъде ли да започне? От двореца, естествено. После, негово благоговенство св. г-н г-н еди кой си, министър-председателя, министрите с министершите, народните избраници… ах, да не забрави добрите българи, които чрез своя паричен, пардон патриотичен авторитет диктуват политиката на правителството и чертаят съдбините на милото ни отечество!

Та какво по-хубаво от това - да се опише с цветисти изрази тоз блясък, тия тоалети, тия трапези, всичко това благословено изобилие!… Но чакай…

Това само по себе си е чудесно, но - нали ще се печата във вестник, който се чете от масата… Та те ще почнат да го сравнява със своя хал и - ах, до какви неблагонадеждни заключения може да го доведе това!

Тогава?… Напред към крайните квартали! Ето, господа - пресата взема присърце теглото ви, изнася го на показ и апелира… О, днес най-тлъсти хонорари получават тия, който най-майсторски демагогстват!…

*
…Това тук за какво ли е предназначено? . . Ех, по дяволите, нему
човешки жилища са нужни, а не свински кочини!… Но какво е това?…

През отвора излиза някакъв индивид, парцалив и страшен… нима тук обитават хора?…

- Добър ден, господине. Това вашето… Жилище ли е?

Разбира се негово. Шестима живеят в тоя бърлог. Цялото семейство,

- Та ти си вестникар, каеш, а? Е, влез като ти е толкова притупало.

- Моля няма нужда. Може и отвън.

Той иска да напише във вестника нещо за техния живот. Как прекарват те светлите празници? Навярно тоя стар и мил обичай да се боядисват яйца и се месят козунаци все още е запазен у тях? Разбира се, това е стара традиция, която. . .

- Какви ти козунаци! Ни кора хляб нямаме… Три дни висях пред инспекцията за тоя дето духа. Така ще си изгинем, ако… и всички като един… докрай?

- Да,… сбогом. Благодаря за…

…Това насреща повече прилича на къща - зле ли ще е да понадникне
и там?… О, почти същото! Изпити липа, трескави очи, дрипи.

- И нея искат да ни отнемат, мръсниците! . . На улицата ще останем като я разрушат. Право ли е, а? . . . Ами и ние няма да се дадем току така. . . Тяхната!… Така да пишеш…

- Да, да, разбира се. Довиждане!

Да влиза ли и другаде? Хе, та то е все същото, нали вижда! . . А тоя младеж, какво? Да го поразпита ли?

- Аха, журналист! От трудовите вестници ли си?. . . Е, защо не си - какво тогава?. . .

И плюе встрани.

- Но то е все едно, младо момче. Всички вестници са еднакви.

Журналистиката е безпристрастна.

- Щом е така добре! Видя ли вече как живеем?. . . Ела тогава да ти покажа как… Тук наблизо ще бъде. Сега колко е?

- 6 и четвърт. Но къде? Нямам време.

- Ела де. Още четвърт час има. Нали искаш да пишеш всичко без…
как беше? Страстно ли?…

*

- Другари!… фашистката власт…

- Долу! Ууу!

- Хляб и работа! Искаме държавна издръжка!

Град от камъни, конница, палки и бичове. Изстрели.

- Твойта мама! Хайде в участъка!

- Ама чакай! Ооох! Аз нищо…

Бумтеж на камион.

*

Ето жълтия журналист. Седи с натъжена глава при масата и за десети път преглежда бележките си, всичко трябва основно да се преработи, от отговорите на бедняците трябва да лъха християнско смирение, вяра в бъдещето, любов към църквата и милото отечество.

А за акцията - нито дума. Разбира се - нито дума (Ох, още го боли главата от тежкия бастун на агента!… Но нищо, нали се извини после!)

А на края - с дебели букви:

„Честито възкресение Христово и на тия бедни и измъчени същества, които стоически понасят нищетата и теглилата на земния живот.”

——————————

в. „Младежки новини”, бр. 20, 15.04.1934 г.