ЛЯТНА УТРИН

Димитър Веженов

И пак във тая лятна утрин,
сърцето ми загубено,
в нежънатите златни ниви,
е само в тебе влюбено.

Но ти немирно, весело момиче,
ти все не вярваш в любовта ми,
но бих ли могъл да те мамя,
когато зная само да обичам?

Ела, да тръгнем из полетата,
към нивите, които тръпнат, -
и утринния вятър ще ни шъпне,
за любовта, за слънцето, за лятото.

Полюшнати от вятъра, ще се люлеят
узрелите жита, и във ръцете
със остри сърпове, жътварките ще пеят,
ще се навеждат ниско класовете.

О, нека тегнат в злато класовете,
да има хляб за всички хора,
и нека ни посрещат ветровете
и да ни се усмихват весели просторите.

——————————

в. „Летопис”, г. 1, бр. 21, 14.05.1933 г.