МОЯТА ЖЕНА
превод: Петър Драгоев
Ти дойде от планините, но беше бяла и свежа като последния мартенски сняг.
Ти дойде от горите и твоите устни бяха сладки и червени като ягодите, скрити под тревата.
Ти дойде от пасбищата и твоята плът беше благоуханна като дивите цветя, които козите избират.
Ти дойде от овцете и твоето сърце трепереше под ризката ти, като сърцето на агнетата - под вълната.
Ти дойде от студените извори и от бистрите потоци и твоят смях приличаше на ромон от трели.
Ти дойде от лесовете, пълни с гнезда, и твоята песен приличаше на утринната радост на коса.
Ти дойде от земята на дъбовете и орехите, и твоето тяло беше изправено като стъбло, и твоите бозки бяха твърди като здрави дюли.
Ти беше здравето, а аз - болестта, и затова те пожелах.
Ти беше радостта, а аз - скръбта, и затова те поисках.
Ти беше младостта, а аз - старостта и затова те взех насила с мене.
Ти беше красотата, а аз грозотата, и затова те сграбчих завинаги.
Днес - след толкова години от първия поглед - аз съм по-здрав, по-весел, по-млад, по-хубав отпреди.
Днес ти си по-малко здрава, по-малко весела, по-малко млада, по-малко хубава отпреди.
Хубавото от твоя живот премина в мене; аз изсмуках с целувките си, онова, което ми липсваше. Аз се родих още веднъж върху твоето бяло и хубаво тяло.
И сега ти си толкова въплотена в мене и аз съм толкова изграден от тебе, че никога не ще мога да не те обичам.
——————————
в. „Летопис”, г. 1, бр. 11, 5.03.1933 г.
