БЕЗВОДИЕ
Това безводие вече ме побърква. Обърна дневния ми стереотип с хастара навън. Кое да свърша по-напред, като за всяка дейност ми е нужна вода - да готвя ли, да пускам пералнята, да се къпя или просто да гледам в атмосферата, както се изрази преди много години една санитарка.
Поводът е съвършено различен, но в случая е съвсем на място - да се смили Бог и да завали дъжд, че сушата е страшно природно наказание. Или да проуча в детайли оня автентичен ритуал „Герман” и да потърся глина или кал за омесване на фигурата му.
Малко ми звучи езическо, но и на този отчаян ход съм способна. Ще измоля от Герман, преди да го заровя, да пусне малко вода, че съвсем избягахме от цивилизацията.
Какво се случи незабелязано през годините, че се натрупа толкова кал и утайка, та да се налага сега да подреждам приоритетите си. И не само аз, всеки се оплаква и иска вода - незаменима, животворна, пък ако щеш, и студена, стига да тече душът.
Къпането е номер едно. Да не се стигне отново до там, че да си честитим банята или да издигнат този ежедневен ритуал в култ и обявят за приз, награда за постижение в икономисването на ресурса вода.
Някакво министерство трябва да се заеме, ново и непредубедено. Така ще се появят нови служители с ведри и измити лица и ще бъркат по ушите на хората, за да проверяват кой чува петлите.
Не става дума за ушна кал, от която думите се видоизменят и звучат като далечно ехо./ На село казват „Глухчо като не чува си измисля”/.
Не, по-тънка е тази работа, важно е, че ще има номинации и наградени. Времето ще роди своите герои, а аз мрънкам като обран поп. Всявам анархистични идеи. Трябва да има строг и контролиран ред, иначе държавността ще се счупи като един герман или ще се покрие с кир - гадост за природонаселението в това безводно обиталище.
Не призовавам и на протест, тъй като няма кой да ме чуе. Първопроходците на безводието отдавна са се превърнали в прах, а сега техните последователи се оправдават с тях и разчитат на късата ни памет, че всичко ще се размие с времето и те ще излязат сухи от водата.
Сигурно си доставят вода от други дестинации и чисти и спокойни „поемат отговорност” , че решават проблема по евроатлантически.
Иначе всичко си върви на собствен ход. Има активисти - експерти, еколози и всякакви „лози”, които от височината на водонапорната си безпомощност ни заливат с купешки думи от синия екран.
Пишат в социалните медии за кирливото състояние на водопроводната мрежа и предлагат решения. А отговорността изтича по канала и водното ниво е все така ниско, дебитът е отчайващ и във влака мирише на пот.
Голямото безводие си знае работата и не се влияе от заклинания и обещания - от години струйката вода се е просмуквала по тръбите по-тънка от косъм, за да пропука сега нашето търпение.
Реката си тече, макар и изпусталяла, ние си мрънкаме от жадни по-жадни и гледаме с премрежен поглед хоризонта. Но, както е казал поетът „От никъде взорът надежда не види”, макар и по друг повод.
Все става, а за някои - все тая.