ЛЕТОПИСЕЦ НА ЧИПРОВСКИЯ КРАЙ

Стефан П. Стефанов

Малцина са авторите, които пишат мемоари на 90-годишна възраст.

Славко Григоров от с. Железна издаде своите „Спомени и размисли” , Полимона, 2023. Книга равносметка на един изпълнен с труд и воля живот в три епохи: капитализъм, социализъм и пак капитализъм. И в трите той не спира да се удивлява на света, да се учи и да се труди.

Славко Григоров е един много земен човек. Това се разбира и от книгите му, и от срещите и разговорите със земляците. Неговата емпатия е забележителна.

Изслушва, вниква, помни, отзовава се и винаги търси конструктивното решение. Затова го и местят и му възлагат важни обществено-политически задачи, с които се справя и винаги оправдава доверието на своите ръководители.

Самият той почти винаги е бил ръководител: началник на Планово-икономически отдел на завод „Ком” в Берковица, първи секретар на ГК на БКП в община Чипровци, секретар на ГК на БКП в Михайловград (дн. Монтана) и отново на старата работа в Чипровци (общо 25 години), когато се създават селищните системи. Очевидно Славко Григоров е дялан камък - завършил е ВИИ „Карл Маркс” (дн. УНСС) и го поставят винаги там, където е необходим здрав темел.

В отчетните му доклади са подчертани главно знаковите му постижения, от които се разбира, че оправдава всички очаквания, а и той основателно се гордее с постиженията си, които са дело на мнозина под неговото вещо ръководство: създаване на поминък за жените и младите хора, подготовка и провеждане на национални чествания на 280-годищнината от Чипровското въстание с организирането на национална научна сесия, издаване на вестник „Чипровец”, строителство на Дом на миньора (дн. читалище), строителство на площада в центъра, на градския исторически музей, на сградата на общината, на пощенската станция, на жилищен блок с 18 апартамента, на външно водоснабдяване, спортна зала, реставриране на къщи, на Чипровския музей, асфалтиране на много улици и откриване на монументалния паметник „Чипровско въстание”.

Не знам дали е само заради миловидното име на автора, но съм виждал сурови ръководители да го произнасят с неочаквана симпатия, а в Чипровци и до днес обикновените хора се отнасят с любов към неговия носител.

Интересни са страниците, свързани с бедното минало, трудните ученически години, следването във ВУЗ, представянето на роднините.

Пред очите на читателите незабележимо израства един сладкодумен разказвач, един човек с чувство за дълг и отговорност към близките, земляците и сънародниците. Самият той никога не се е готвил нито за журналист, нито за краевед, но вече е издал 11 книги (от които 2 преиздадени).

В тях има и фолклор, обичаи и традиции, и краеведска фактология, и будна и неспокойна съвест на градител, осъден да дочака разрухата на значителна част от съграденото.

Това е трагедията на неговото поколение, издигнало на гола поляна заводи, язовири, комуникации, но преживяло и съсипването на много от заводите, селското стопанство, напоителните системи, въоръжението на армията…

Книгата на Славко Григоров е ценна и с публикуваните снимки, много от които имат документален характер. Важни са и очерците му за значими личности и институции, за които би могъл да напише и повече.

Тук от особена важност са материалите за духовата музика в Чипровския край, за агронома Георги Попов, за краеведите Ставри Попов и Иван Георгиев, за красавицата Милка, за онколога проф. д-р Иван Гаврилов и др.

С много свои материали той участва редовно не само в четенията на Дружеството на краеведите в Монтана, но и в местния печат, а има и документален филм за Чипровското въстание от 1688 г.

Славко Григоров написа книги за Чипровци, Копиловци и Железна, за чипровските легенди и предания, възпя военния ръководител на Чипровското въстание от 1688 г. Георги Пеячевич и рода Кнежевич-Парчевич, а също и нашия Дико Илиев - Камен Луков.

Повече от очевидно е, че душата му е главно с торлаците, с които най-дълго е работил и с които като че ли се е сраснал, защото и той е от тях.

В последната си книга представя накратко или надълго мнозина от своите видни съвременници, неотделима част от които е и той. Това прави спомените му изключително ценни, защото са свидетелства от първа ръка.