ГАТАНКА

Кирил Русев

ГАТАНКА

Бабичка е стара -
и обича да се кара -
често е сърдита -
вихър ветровита:
плаче
като
първолаче,
или пък се смее,
пее
и лудее,
всеки я обича,
….. я нарича.

——————————

в. „Весела дружина”, г. 4, бр. 28, 23.03. 1937 г.


ОЙ, ТИ, ВЕТРЕ!

Ой, ти, ветре,
буйни ветре,
що повяваш,
що навяваш
над горите,
над реките,
по нивята,
по полята,
спри, о, ветре,
буйни ветре,
спри, не вей,
не пилей
над земята,
по полята
сняг-звездички
малки, бели
бързи птички!
Спри, че вече
отдалече
иде дивна,
светла пролет!…

——————————

в. „Весела дружина”, г. 4, бр. 28, 23.03. 1937 г.


ДЪЖД

Сви, изви се черен облак,
Над полята тресна гръм…
После стана тихо, тъмно -
като в страшен, тъмен сън!

Рукна буен дъжд в нивята
и намокри суха пръст…
Вперил поглед в небесата,
стар селяк направи кръст.

Бавно вдигна си ръката
и промълви с топъл глас:
„Като злато са житата
тая пролет тук - при нас!

Светли Боже в небесата,
дай ни едър, пълен клас!
Да се люшне над земята
житото като елмаз!”

От небето се изцеди
благодатната вода.
Слънцето с любов загледа
над зелените поля!…

——————————

в. „Весела дружина”, г. 5, бр. 39, 6.06.1938 г.