ЗАЩО СЪНЯ МИ НОЩЕМ ТИ СМУТИ?…
превод: Стоян Бакърджиев
***
Защо съня ми нощем ти
смути?
Защо си поглед в мене впила?
Тъга в очите ти блести.
Така блести
студено речно дъно, мила.
Защо не ми продумаш пак?
Каква печал, какво страдание,
какво безименно желание
в очите ти ту пламне скрито,
ту се изгуби пак обвито
във мрак?
Кажи защо сънят ми ти
смути?
Наяве не дойде при мене.
Сърцето ми все още стене -
от него стих изтръгна ти -
стихът, ридание почти,
звънти.
Защо не искаш и да знаеш?
Край мен минаваш и нехаеш…
Учтиво аз те поздравя,
но ти не виждаш и това,
макар да знаеш, знаеш, знаеш,
че мойта обич не загина,
че страдам сам като в пустиня,
че тъй година след година
съм крил и болки, и мечти,
които в мен пробуди ти.
Прости!
Като звезда в съня ми ти
свети!
Да те забравя, нямам сила -
не, мила!
Сърцето, с тази скръб, в която
се губи, като бисер в блато,
обхванато от вечен страх -
дори насън като те види
си спомня твоите обиди,
но то ще ти прости за тях.
Все още то тупти в гъдрите,
все още иска да изпита
и чудото от него скрито,
и онзи грях.