ПРИКАЗКА ЗА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА

Любомир Духлински

Имало преди време един мъж, почти на петдесет години. И нещо в гърдите на човека го заболяло. Боли, боли… Ама то кой от хората сега не го боли? Все пак мъжът решил да отиде при местния терапевт, така наречения семеен лекар, за да разбере дали може той да направи така, че да не го боли. Отишъл да се запише на регистратурата и там му казали с човешки глас: „Твоят терапевт е много зает, в момента е в отпуск, а часовете му за два месеца напред са заети. Все пак да те запиша ли?” Човекът нямало какво да направи: „Е, запишете ме, запишете ме…” - казал той.

Два месеца и половина човекът чакал с нетърпение, бая хапченца изпил, поолекнало му. И ето, че времето дошло, отишъл при учения доктор! Оплакал се от болката си и помолил терапевта да го полекува от злата му беда. А и да го излекува. И онзи почукал с чукчето, прослушал го със стетоскопа и казал: „Здрав си, нищо ти няма! Върви на работа. Купи си хапчета, попий ги, ето, и рецепта ти изписах.”

И човекът отишъл на работа… Да, не работел нормално, не се чувствал комфортно, болката не била много силна, но му пречела да работи. Пиел докторските таблетки - не помагали, но затова пък били скъпи, на цената на 20 таблетки можел да си купите добро уиски! И човечецът решил отново да опита късмета си при терапевта - може би бил пропуснал нещо последния път! Отишъл в местната поликлиника и там му казали: „Терапевтът ти е на лекарствен симпозиум, организиран от производител на лекарства (от онези, където лекарите ги глезят и дундуркат, хранят ги и ги поят безплатно. От тях се искало единствено да предписват на пациентите само лекарства, направени от техните фармацевти, без значение какво заболяване имал пациентът-симулант). Ако желаете, ще ви запишем за след месец”.

Зарадвал се човечецът: „Виж колко е напреднала медицината за шест месеца! Предния път чаках почти три месеца, сега е само месец!” И той отишъл на работа, за да пролети месецът по-бързо…

Минал дългия месец, човекът дошъл при терапевта, но вече не бил глупак, взел подаръци от чужбина, за да благодари на лекаря предварително! Терапевтът се зарадвал на човека, взел подаръците, почукал с чукчето, преслушал го със стетоскопа и дори погледнал в гърлото му… И казал учената си дума: „Хайде, човече, ще те пратя при колегата кардиолог и колегата хирург, а и на кинезитерапевт. Те са ми добри приятели и помолиха веднага да им изпращам пациентите, които се нуждаят от допълнителна консултация!” Човекът бил изненадан не на шега! „Добре обучават лекарите на тези симпозиуми, - помислил си той, - миналия път семейният лекар ме изпрати в къщи, а след симпозиума ме изпраща при други петима лекари! А всичко ли е свързано с авансовото плащане? Не, разбира се, само значително са се подобрили познанията им на симпозиума! А и хитри хапчета са тези хранителни добавки - ето, продадоха ми ги евтино направо в кабинета, а пък те лекуват всичко”.

И два месеца по-късно човекът отишъл при кардиолога, който радостно възкликнал: „Здрав си като бик… Макар възрастта ти вече…Как да не се разболееш?” Кардиологът приел срамежливо конячето и пушеното филе от човечеца… След един месец мъжът имал час при хирурга. Той също го поощипал оттук-оттам и отсякъл: „Здрав си като бик, а вече не си млад, не си на 20 години, нормално е, когато не боли. Ненормално е когато не те боли - засмял се и завършил: - Можеш и да ореш, ако искаш!”, а пакетчето от пациента внимателно бутнал под масата с крак в замяна на пакет валидни рецепти… Останалите мастити доктори - три месеца по-късно гастроентеролог и пет месеци по-късно невролог и физиотерапевт, казали: „Добре си! След като минеш 25 вече все нещо може да те заболи!” и с привично движение бутнали пакетчетата по на скрито…

А в гърдите на човека както го боляло преди, така и продължило да го боли… Купил от чужбина таблетки по рецептите на всичките шест лекари с годишната си заплата, пиел ги вместо храна и за икономия, толкова много били, че вече спокойно се наяждал само с таблетки и прахчета. Така спестявал от храна, за да има с какво да купува таблетки! Човекът пиел хапчетата и си мислел: „Защо се привързах към тази болка? Ама то сега кого ли не го боли… Е, един доктор може и да излъже, но защо всички да лъжат? Оглеждаха ме, опипваха ме, очукваха ме и ме мушкаха, губиха си ценното време, разсейваха се от симпозиуми цели шестима лекари. Те са учени хора, пишат с нечетлив почерк, пишат бързо на неразбираем език, а това не е напразно! Ами че те са учили десет години в докторските университети, а аз съм работил във фабрика от 17-годишен, данъци плащах и издържа кабинетите им. Затова сега ме послушаха, не че ми взеха болката, но пък ме успокоиха… И защо съм се разтревожил тогава? Вече съм над 50 и наистина все трябва да ме боли нещо. Лекарите са умни, те по-добре знаят. Не напразно са учили толкава дълго!”

Човекът се успокоил, изпил шепа отвъдморски хапчета, взел брадва и трион и отишъл да си строи баня. Той обичал да работи, правейки полезни неща с ръцете си за голямото си семейство - жена му и три деца. Чудесно се справил човекът! Избърсал трудовата пот от челото си, хапнал ог лекарските хапчета, поиграл си с децата, целунал жена си - домакинята, пуснал телевизора, легнал на дивана, затворил очи и умрял.