ПЪРВИТЕ
Отрупани от грижи, залисани в своите ежбици и напредварвания, възгордели се от „напредъка” на новото време, съвременниците обикновено непълно и недостатъчно ценят усилията на първите ни работници в различните области на културния живот.
Те дори при най-добро желание да отдадат нужното на тия скромни, но от голямо значение за нашата нова култура, дейци - мъчно могат да измерят ръста на техните дела.
Тъкмо защото не винаги намираме истинския мащаб, по който трябва да мерим направеното от тях.
За съвременника е в реда на нещата, че имаме театър, опера, музей, академия на науките, Художествена академия и пр. Нали тъй е навсякъде - във всяка културна страна има подобни институти.
Но всъщност днес дори за специалиста-изследвач е трудно да си представи напълно атмосферата, условията, елементарността на духовните интереси, при които са се създали, развили и крепнали тия институти.
Нужни са били сили, воля не само да се създава една нова култура, но и да се рушат предразсъдъци, да се преодолява невежество, дори и партийна ограниченост и твърдоглавие.
Само добре знаейки това, можем истински да преценим делата (и тяхното значение) на онези, които изградиха най-новата ни духовна култура.
Тъй заслугата на Константин Величков за създаването на „Държавното рисувално училище” в София, преди тридесет и шест години надхвърля границите на министерско задължение, „министерско мероприятие”, и добива цената на един културен подвиг.
——————————
в. „Константин Величков”, бр. 1, 18.12.1932 г.
