ГОРИ, ГОРИ, МОЯ ЗВЕЗДА
превод: Красимир Георгиев
ГОРИ, ГОРИ, МОЯ ЗВЕЗДА
Гори, гори, добра звезда,
гори звезда приветлива!
Единствена си ти, заветна си,
аз нямам друга на света.
Щом падне нощ, към земни истини
безброй звезди въртят очи,
но ти, прекрасна и единствена,
разгаряш весели лъчи.
Звезда си на надежда радваща,
любов вълшебна с теб теша,
ще бъдеш вечно незалязваща
в тъгуващата ми душа!
В лъчите ти с небесни помисли
животът ми е озарен.
Умра ли аз, гори над гроба ми,
гори, гори, звезда, над мен!
1846 г.
—————–
* Предполага се, че текстът е написан от автора през 1846 г., след като астрономите откриват планетата Нептун. Първата публикация на романса е в нотно издание от 1847 г. Музиката е на композитора Пьотър Булахов (1822-1885 г.).
——————————
ГОРИ, ГОРИ, МОЯ ЗВЕЗДА
Гори, гори, моя звезда,
Гори, звезда приветная!
Ты у меня одна заветная,
Другой не будет никогда.
Сойдет ли ночь на землю ясная,
Звезд много блещет в небесах,
Но ты одна, моя прекрасная,
Горишь в отрадных мне лучах.
Звезда надежды благодатная,
Звезда любви волшебных дней,
Ты будешь вечно незакатная
В душе тоскующей моей!
Твоих лучей небесной силою
Вся жизнь моя озарена.
Умру ли я - ты над могилою
Гори, гори, моя звезда!
1846 г.