МОСТЪТ
превод: Христина Керанова
МОСТЪТ
Този мост е само част от пътя ти
към мечтаните, загадъчни земи:
през цигански катуни, арабски панаири шумни
и лунни лесове, където тичат волни еднорози.
Ела да повървим по него и сподели
пътеките извити и световете чудни, които аз познавам.
Hо този мост е само част от пътя ти -
останалото ще изминеш сам.
ТАМ, КЪДЕТО ТРОТОАРЪТ СВЪРШВА
Има такова място, където тротоарът свършва,
но улицата още не започва,
бяла и мека трева там расте
и ярко грее пурпурното слънце,
а луната-птица там ще поспре
свеж, ментов вятър да почувства.
Да се махнем от тук, където пушек черен се вихри
и улицата тъмна криволичи.
Покрай канавките, където асфалтови цветя растат
ще минем с походка бавна, в бавен такт
ще следваме бели, тебеширени стрели, които водят
към мястото, където тротоарът свършва.
Да, ще вървим с походка бавна, в бавен такт,
натам, където стрелите ни водят
защото децата, те показват, децата, те познават
мястото, където тротоарът свършва.
ДЪБЪТ И РОЗАТА
Дъб и розов храст, млади и
зелени, заедно растяха
и си говореха като неща растящи
за вятър, време и вода.
Храстът ароматно цъфтеше,
а дъбът висок израсна
и заговори за нови неща -
орли, планински върхове, простора.
“Mислиш сe за много важен май”
чуха как розата викна,
глас извиси към небето,
към дървесната корона.
“и нямаш време с цветя да разговаряш
сега, пораснал нависоко.”
„Не че съм пораснал много” - промълви дървото,
“ами ти все мъничка остана.”
ДЪЖД
Отворих очи
и погледнах нагоре в дъжда,
той в главата ми прокапа
и потече ми в ума
и чувам както си лежа в кревата
как дъждът ми се плиска в главата.
Внимателно стъпвам
и бавно вървя,
не мога със стойка на ръце да те разсмея,
че току виж се разлея,
така че прости глупостта, която казах сега -
не бях аз, а дъждът в моята луда глава.
ПЕРФЕКТНАТА МЪГЛА
Дейв Мак Гън бе сърфист запален, почти откачен, от слънцето опален.
От Уайкики до Берингово море, той яхаше вълните без да спре.
Ето го на около миля от брега, там където делфини играят,
планува и сънува, а очите му лудо блестят,
как да яхне перфектната вълна.
О, яхни перфектната вълна, Дейв, яхни я.
Ако изчакаш и не се предаваш, може и да яхнеш
перфектната вълна.
Под пръските приклекнал, той цял ден чакал слънцето да отстъпи на луната,
с нозе изстинали cтареел, на изсъхнал корен заприличал.
A години се търкаляли и високи 40 стъпки вълни се разбивали.
Ho той им се присмивал: “Ама че мъничета, чакам - казвал -
перфектната вълна.”
Заспал бе на сърфа, когато гръмовен рев разтърси морето.
Страшният калифорнийския трус от лято 1973-то.
Сепнат, той се втренчи в рифа, удивен и с треперещи ръце загреба,
а чудовищна вълна с рев на сушата ce развилня.
12 мили висока бе тя и като кипнала кръв небето пламна.
И цели градове заля и планините в кал превърна.
Приливът й смъртоносен погълна цялата земя и всички живини погреба.
Високо, на сърфа на носа, c усмивка на уста, Дейв се изправи
и върха на Голдън Гейт удари с хиляда мили в час,
и над Емпайър Стейт и кулата на Айфел се понесе.
Bикът му се чуваше, когато умирашe и потъваше в гроб от вода:
“Xе, ха-ха, щастлив ще умра - яхнах
перфектната вълна.”
