2025
2025
Навеяно от Димчо Дебелянов!
Кажи, госпожо Двадесет и пета,
от своя сейф какво ще ми дадеш,
за да събудиш „в душата ми клета”
Димчови „чувства заспали и стихнал копнеж”?
Какво ще правим утре там, в Шенгена?
Ще станем по-богати?… Се ла ви!
С туй скъпо евро левчето заменям,
но пък цените непосилни са, уви.
Госпожо мила, Двадесет и пета,
ти пак започна с тъпите войни!…
Осиротя ни древната планета
без толкова мъже, дечица и жени.
Свободно ще пътувам по земята? -
о, кей, ще търся своя нов Едем -
богатите там стават по-богати,
там ние, бедните поетчета, ще мрем!…
Там можело и да забогатеем? -
живяхме, всеки в своя беден град…
Стихът по-скъп бил там с една идея -
ти идваш бедничък, за да умреш… Богат!…
ЛЮБОВ И ПОЕЗИЯ
В памет на Тина
Признавам си пред сянката ти, мила,
с която ме спохождаш всяка нощ -
ти моя стих го беше в пазва скрила,
тъй пазеше лиричната ми мощ…
Шейсет години точно я опази
от зъл език, от плагиат и враг…
Когато даже в Лета бях нагазил,
се хвърли от спасителния бряг…
Взаимно се спасявахме тогава,
но, Боже мой, спаси ни Любовта!
Спасява тя - от неразумна слава,
прегръдка от Мамона, суета…
Тя, Любовта ти, в мен роди Поезия! -
Ромео, Жулиета - страстен зов…
Невръстни бяхме… Любовта ни - звездна,
Поезията ражда пак …Любов!
ДО ДНЕШНИЯ ДЕПУТАТ ГАНЬО БАЛКАНСКИ
Как писал ти Алеко на финала? -
че „европейци сме, но все не сме дотам”…
Прочел си го, дори ще те похваля -
по-рафиниран си!… Но пак изпитвам срам…
Изпитвам срам! - ти вмъкна се отново -
натрупал толкоз опит в избори да днес…
Поет съм, писах до „Свободно слово” -
да бъдеш депутат? - това е висша чест…
Ти просто всички върза ни на възел -
край теб са тримца, да не ги припомням пак,
охрана пак е Данко Хаирсъзина,
за да те брани от народа, няма как!
И никой вече днес дори не помни
как си направил „честни” избори в Свищов…
По-рафиниран си и уж по-скромен -
пак си купил, Ганьо, народната любов…
Ще ти издигнем паметник накрая! -
скоро ще настъпи твоят нов мандат…
В Европа сме!… До влизането в Рая -
ти, вечният Бай Ганьо, ще си депутат!
КАКВО Е НЕОБХОДИМО ЗА ТАЛАНТА?
Изпушихме го тоз живот докрая,
изпушихме, изпихме го до грам…
Да спра да пуша и да пия?… Зная -
от мен самия ще да ме е срам…
Той Пеньо Пенев, пред нощта, горкият,
звънеше трепетно на мил съсед -
цигарка-две?… Аз мога без да пия,
но без да пуша?… Все пак съм Поет…
Какви не норми и възбрани слагат! -
да бъдеш джендър може - не пушач,
а не познавам гений, Бог помага,
който да пише, без да е пияч…
Талантът сам за всичко норма има! -
жената своя той ще утеши:
- Намерих аз метафорка, любима,
ти спинкай си, проблемът се реши.
Цигарки имам си, шише ракия
и само листът бял е мой гарант -
аз пиша страстно, любя, пуша, пия…
Останалото - викат му… талант!