В СТРАНАТА НА ХИЛЯДИТЕ ИЗДАТЕЛСТВА
Литературна шега
Ако ФИНЛАНДИЯ се слави като СТРАНАТА НА ХИЛЯДИТЕ ЕЗЕРА, то България не може да се похвали със същото. И това е и добре, защото си представете какви епични наводнения щяха да съпътстват българите при вече известната им традиция да не могат при проливни дъждове да си озаптяват от аварии де що още имат останали годни язовири.
Но ако не можем да се похвалим с хиляди езера като финландците, то след избуяване на мътната демокрация у нас, маса народ се захвана да прави издателства и вече се говори, че на брой те минават бройката на финландските езера! Уоу!
А в издателствата се подвизават и доста невежи люде от няколко пола, които сътворяват чудесии от абсурди.
На това днес се дължи не само, че сме на първо място не само по смъртност в света, но може би на първо място сме и по брой на издадени дебели като тухли-четворки романи, писани даже и от пуснали на воля еротичните си фантазии гимназистки и други моми /в някои издателства палавите авторки ги издават и под имената на чужденки за по- сигурна печалба и награди „ала фукър”/.
Така че при едно напрягане на въображението си всеки може да си представи какво би станало, ако днес в някое бройлерно нашенско издателство се появят с ръкописите си за издаване някои от истинските ни стари литературни класици.
Да кажем, че това може да е един красив чирпанлия с харамийски огнен поглед.
Представя той ръкописа си със стихове на редактора на бройлерното издателство и онзи започва да го чете.
И след няколко минути само връща ръкописа на стоящия прав до него автор.
- Ръкописът се нуждае от преработка - казва редакторът. - Eто например тези стихчета със заглавие „ХАЙДУШКИ КОПНЕНИЯ”, сигурно имате предвид криминалната обстановка в страната, хайдуците дето вилнеят в нея на всеки километър… Но ние сме страна в Европейския съюз, господине, как ви беше името, господин Яворов, не върви да се представяме така неглижиращо в Брюксел с информация за хайдутлука в държавата ни, нали? И то, както виждам - с цял цикъл стихотворения… Не става значи за издаване… Хоп, ето и друг пример. Стихотворението „Арменци”. Не е актуално, сега повече се говори за събитията в друга кавказка република - Грузия. Ами преработете го в тази насока… Да звучи примерно така: „отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик …” И му сменете заглавието на „Грузинци”…
Редакторът добавя още:
- Писали сте на тема и за градушките… Актуално е стихотворенийцето ви „Градушка”. Половината ни страна попиляха градушките през демокрацията… Но прибавете поне два-три стиха и за ракетните площадки срещу градушките, за героизма на персонала там и прочие…
Редакторът накрая слага повелително ръка на рамото на поета и казва назидателно:
- Ще трябва да се пипне и това стихотворенийце - сложили сте му, драги, твърде несполучливо заглавие: „ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ”. За какво са тези „две”, получава се безсмислица - че то очите са винаги две, само марсианците ги рисуват с три очи. Да си бъде заглавието по реда си, ето така - „ХУБАВИ ОЧИ”…
Преработете стихосбирката в тази насока, очистете я от недомислия и пак ми я донесете с парите от спонсора за издаването… Елате след месец, ще отсъствам дълго, ще бъда в чужбина, ще изнасям лекции по изящна словесност в университети…
