СРЕБЪРНАТА КОЛА
Над гори и над полета
трепкат рой звезди.
Свирят черните щурчета
в черните бразди.
Сова писва и излита
от леса дълбок.
Месечко в клонак уплита
златния си рог.
А светулката открадва
шепа светлинка,
та с фенерчето да радва
всяка живинка.
И тогава над полето
с малки колела
бавно тръгва по небето
сребърна кола.
Братче и сестриче сладко
във леглото спят
и сънуват, че със татко
тръгват в дълъг път.
Качват се - и в миг изчезна
старата земя.
Бързо кара тая звездна
сребърна кола!
По незнайни коловози
ги повежда тя.
И ги вози, вози, вози
чак до сутринта.
——————————
сп. „Дружинка”, г. 17, кн. 7, септември 1965 г.