КЪМ СЪБРАТА ПО ПЕРО

Добрин Паскалев

КЪМ СЪБРАТА ПО ПЕРО

Panem et circenses
Juvenalis*

Est ist der Geist, der sich den Koerper baut
Schiller**

Угрижен си, Поете, зная -
животът твой май беше сън,
а днес от скромната си стая
тълпата слушаш пак навън.

Тълпа отколе съществува -
тя иска зрелища и хляб,
и друго тук не я вълнува -
отдавна то е вече скрап.

Но може би тя има право -
каквото и да създадеш,
тук Времето унищожава,
догаря просто като свещ.

Да можех тялото да скрепна
с безсмъртната си уж душа!
Мечта така старозаветна!
А може би сега греша?…

Отсъдено е тук да тлееш.
Безсмъртие? Човешки блян!
До края с него ти живееш,
но стапяш се в земята сам.

Какво остава тук след тебе?
Какво оставяш след Смъртта?
Стихът, за кратко непогребан,
и вещи тленни - суета.

В дома ти някой чужд ще влезе.
Написаното на листа
ще изгори и ще залезе
последната от теб следа.

Затуй угрижен си, Поете!
Каквото писал си, е сън.
Ще скрият гроба вековете.
Една, тълпата, ще е вън.

————-

* Хляб и зрелища, Ювенал (лат.)
** Духът е, който гради тялото, Шилер (нем.)


РОДОВО ИМЕ

По-добре е добро име,
нежели голямо богатство,
и по-добре е добра слава,
нежели сребро и злато.
Притчи Соломонови, 22:1

Дошло от дядо или баба,
то винаги върви със нас -
неотменимо като хляба,
за тях ни спомня тук без глас.

Чрез него те във нас живеят -
навярно памет на кръвта!
Така за своя род милеят,
макар отколе във пръстта.

То, името, е като злато
и по-ценено е дори,
щом в него скрити са делата,
дошли от помисли добри.

Доброто име праг отваря,
върви напреде като вест -
не се купува на пазара,
че в себе си то крие чест.

Но може и да се затрие,
оцапаш ли го с рядка пръст,
че няма как да я изтриеш,
щом почнат да те сочат с пръст.

Доброто име дар е свише,
наследство е от твоя род;
та тръгнеш ли да криволичиш,
срама ще влачиш чак до гроб.

Доброто име е зеница,
то пази се дорде си жив;
загубиш ли го - ще си птица,
но без крила до плета крив.


СЕМЕЙСТВОТО

В семейството заложено е всичко,
дори във нашия объркан век -
да бъдеш през живота просто личност,
с две думи казано, да си Човек!

Да не отвръщаш с лошо на доброто,
да не таиш в сърцето си злина,
достойно да преминеш през живота,
та име да оставиш в бъднина.

И ако хубавото в теб успееш
да предадеш с човешкия си ген -
в децата си отново ще живееш,
надвил дори смъртта във бъден ден.

21 ноември 2024 г.