ЕМО
ЕМО
Сам и безмълвен засега
Емо седи
върху белязания камък
Емо
тълкува
съня си
от миналото лято
по същото време
като птица
в мрежа
лута се
в главата му
бушува
млада река
дошла отдалече
от една пустиня
Емо
след малко
ще си тръгне
но душата си
няма да забрави.
ПОНЕДЕЛНИК Е МОЯ ЖИВОТ
Котка ли ще ми мине пътя
или деца които пеят
булеварда ще прекосят
аз почвам
да говоря
с времето
както разцъфтява
клонче
от бадем.
ПОЕТА, УЧИТЕЛ
В памет на поета Ангел Ников
Преди да си тръгне от нас
от този свят
на път
за другата земя
Поетът
очите си положи
на брега
долу до морето
при острата скала
светла и мраморна
мраморна и светла
Той
надмогнал
на деня
скръбта
преподаваше ни
днес
вечния урок
по светлина.
ВХОД „А”
Вдясно е тъмно
вляво светлина
вдясно светлина
вляво тъмно
в средата на света
свети асансьор
за последния етаж
който всъщност е
небе
вход „А”
отваря писта
за полет.
ЗЕЛЕНИ КРИЛА
Притъмня
Удари вятър
После
Удари дъжд
И си отидоха
Както дойдоха
Тревата
Мачкана
Довчера
В мрака
Засънува
Че й никнат
Зелени крила.
ОКОЛО 9 ЧАСА ВЕЧЕРТА
На Емил Басат
Духа североизточен вятър
студено е
как бих искал
това стихотворение
да завърша така
привързана към мрака
трепери
нощта.
ПРЕДПОЧИТАМ ТИШИНАТА
Сега аз не мога
да пиша
в момента съм
читател
който учи
мълчаливо думи
от буквара
на неродените поети.
ЕДНА ЖЪЛТА КЪЩА НА ДВОРА
Ако още търсиш
горещата пепел
и въглените в нея
ако още съм ти болка
осъмвай
с мен.