ХУДОЖНИК
- Трябва да освежим апартамента - каза на Дончо жена му. - Близо десет години не е боядисван. Напоследък голям мързел те е налегнал. Не пипаш нищо вкъщи. По цял ден си стоиш в ателието. И никакво внимание не ми обръщаш. Картините за теб май са по-важни от жена ти.
- Аз съм художник, не съм бояджия! - възрази Дончо. - Когато завърша голямата картина, която ми поръча Митьо Дюлята, ще се опарича и ще ти наема бояджия.
Митьо Дюлята бе местен бизнесмен, за когото разправяха, че натрупал първоначалния си капитал през ранните години на прехода като магистрален бандит. Сега обаче бизнесът му беше чист, изпран и безукорно изгладен като скъпите ризи, които той носеше.
Но уви, Митьо Дюлята не хареса картината и не плати на художника нито лев. Ще не ще Дончо сам се захвана да боядисва апартамента. За жалост още първия ден претърпя трудова злополука - спъна се в един картоните, които бе застлал на пода, за не се цапа паркета, и се озова на земята. На другия ден се появи със синини в кафенето, в което се събираха с негови колеги художници, за да обменят мисли за съвременните тенденции в живописта.
- Да не те е била жена ти? - попита го един от колегите му.
- Не, бе! - и започна да обяснява произхода на синините.
- Не ставаш ти за бояджия - каза друг от художниците.
- Е, благодаря ти! - отвърна му Дончо. - Добре все пак, че не каза, че не ставам за художник.
- Как върви бояджилъка? - попита го на другия ден в кафенето някой от сътрапезниците му.
- Ти да не мислиш, че е лесно да си бояджия? Моята скрипя иска да ударя трета ръка, жълтеели й стените. Отивам вчера в ателието да порисувам малко, никаква идея не ми идва, стоя като чужд пред картините, не ми говорят нищо. Това боядисване ми обсеби съзнанието.
Остана да боядиса само кухнята - мястото, където съпругата му прекарваше по-голяма част от времето си, когато получи обаждане от непознат номер. Негов приятел го препоръчал на друг новобогаташ, който желаел да му нарисува остров Света Анастасия. Дончо се уговори с непознатия да се срещнат, за да уточнят подробностите и цената на бъдещата картина.
- Кога ще боядисаш кухнята? - попита го жена му, като видя, че той се готви да излиза.
- Ще потраеш малко. Получих поръчка за картина - похвали се Дончо.
- Да не стане като миналия път. Тъкмо хвана занаята като бояджия и сега пак ще ми се правиш на художник - не пропусна да го клъвне жена му.
През нощта Дончо сънува странен сън: Той плува към острова, а жена му го преследва, яхнала кофата с латекс, гребейки с бояджийския валяк. На сутринта се затвори в ателието си и не излезе оттам, докато не нарисува поръчаната картина.