КОЙ КАКВОТО МОЖЕ
Единственото свободно място за работа в Бюрото по труда беше в поддръжката на старинните улички на града. Бях финансово притеснен. Наскоро бях завършил университета и се бях оженил за бременната си приятелка. Нямах право на избор. Приех и на другия ден се явих на посоченото място. Посрещна ме възрастен як мъж с голям прошарен мустак и олесяло теме.
- Аз съм Иван Петров, ще ми казваш бай Иване, и без туй съм на два пъти твоите години - представи се той. - Харалампи отсъства. Болен е от короната. Ще работим само двамата. Как се казваш, момче?
- Драгомир Иванов и трябва да ти призная, че нищо не разбирам от тази работа. Завършил съм “География” в Софийския университет.
- Не се тревожи. Ще се научиш. Лека-полека. И Харалампи, ряпата му с ряпа, отначало нищо не разбираше, но сега може да реди каменните плочи горе-долу прилично. Той е завършил “Българска филология” в Търновския университет. Ще си паснете с него. В почивките все книжка чете. Ще носиш плочите, пясъка. Ще ти покажа как да го разстилаш - успокои ме майсторът.
Добре, че съм тренирал много, защото каменните плочи тежаха. Бай Иван работеше спокойно и умело. Големите му ръце нежно подхващаха плочата и я нагласяваха внимателно върху пясъка. Имаше чувство за симетрия. После щяхме да залеем процепите между плочите с цимент. Личеше, че си обича работата.
На обяд спряхме за почивка. Бай Иван извади от шарената си найлонова торба малка прозрачна найлонова торбичка, където се гушкаха два сандвича с краве масло и салам. Изрови и две зелени люти чушки и бавно започна да обядва. Аз си носех баничка и шише айрян. Като се нахрани, майсторът пийна щедро количество вода от бялата тубичка, която винаги стоеше близо до него като работеше, оригна се шумно, изтръска трохите от малката найлонова торбичка, клекна и започна да я пълни с пясък. Завърза я и я пусна в шарената си найлонова торба. Аз се зачудих, но нищо не казах.
До вечерта направихме малката уличка. На другия ден донесоха торби с цимент, лопати и големи шишета с вода. Бай Иван командваше, аз изпълнявах - забъркахме циментовия разтвор и заляхме плочите. На обяд пак се повтори ритуалът от вчера. Този път той напълни малката найлонова торбичка с цимент на прах и си я прибра. Пак нищо не казах. Знаех, че майсторите са големи чешити.
На третия пак редихме плочи и бай Иван си сипа пясък в торбичката. Този път любопитството не ме остави на мира и го попитах:
- Бай Иване, за какво ти е този пясък?
- Как за какво, Драго, ще си подмажа циментовите пътеки около къщата. Ти не гледай, че е малко. То капка по капка вир става! - е казал народът. Пък и някой да ме хване - няма да ме накажат за една малка торбичка пясък или цимент, нали? Ще кажа, че искам да подмажа една дупчица в къщи. Разбирам ги аз тези неща, нищо че не съм завършил университет, тъй да знаеш. Юридически съм подкован. Имам си два варела под сушината и си ги пълня. Като събера достатъчно - ще го забъркам и ще подмажа. Напукали са се вече пътеките. То колко години минаха, откак ги правих. Като подменях паветата на долния площад - си вземах всеки ден по едно паве. Няма да обеднее общината с едно паве, я! Ама се събраха и павирах дворчето на кокошките си. Преди време отлях циментов под на банята до лятната кухня, че като е топло там се къпем с жената. Работим в градината и накрая хоп - вземаме си един душ преди за влезем в къщата. Обичам чистотата и реда.
- Ама това е държавна собственост, бай Иване? На тебе, на мен, на другите хора е. Защо крадеш от нея? - учудих се аз
- Ааа, не съм само аз. Виж и другите. Който е най-горе се облажава от европейските пари. По телевизията често дават за това. Обичам ги аз журналистите, репите му с репи. При тях скрито-покрито няма. Все ще изтипосат някой шеф, бръкнал в кацата с меда. По-малките началници се облажават около строежите - я на път, я на някоя административна сграда. И за тях дават по телевизията. Колко пъти сменяха водопроводите и електрокабелите в нашия град? Мине не мине година и пак разкопават, пак пари от данъкоплатците се дават. Аз съм най-долу. Само пясък и цимент мога да си взема. Що да не си взема малко? То днес, а и вчера, кой каквото може си чопва от общото. Харалампи ми се смее. Да се смее. Той е вятърничав човек. Не е практичен. Само книги и стихове има в главата му. Загубена кауза. А ти както решиш. Ако искаш вземай, ако не искаш - не вземай. Само не ме злепоставяй пред началството, че ще ти строша краката, да знаеш. Ей я и жената - прислужница е в библиотеката. Яд ме, че сега младите библиотекарки не отчисляват книги, колкото и стари да са, че нямали пари за нови. По-рано поне с отчислените книги си палехме печката. За съжаление има места, където нищичко не можеш да вземеш. Виж комшията ми е на голяма далавера - той е поп. Хем му плащат, хем го хранят, хем за вкъщи храна и пиене му дават. Завиждам му. На времето и аз да съм станал поп, ама нашите ме пратиха в строителния техникум. Майстор да стана. Много пари да вземам. Хайде да я започваме. Работа ни чака.
Тъй изкарах месец, докато се освободи място за нощен пазач в МОЛ-а. Там заплатата беше по-голяма, а работа по-лека.