ТЪНКОСТВОЛО, ТРЕПНА ПОД НЕБЕТО…
Тънкостволо, трепна под небето
посред хоровода от цветя
и в сърцевината си дръвчето
първо
нежно кръгче
извъртя.
Там заключи грейналата пролет,
детските си пориви и смях,
там изплака жаждата за полет,
песничката на гласеца плах.
Утре над могъщите балкани
борът
ще издигне
връх зелен.
Но дълбоко в него ще остане
кръгчето на пролетния ден.
Животворен сок ще го изпълва
до високата синевина
и ще се обажда песен първа
от самата му сърцевина.