ТЪНКОСТВОЛО, ТРЕПНА ПОД НЕБЕТО…

Георги Струмски

Тънкостволо, трепна под небето
посред хоровода от цветя
и в сърцевината си дръвчето
първо
нежно кръгче
извъртя.

Там заключи грейналата пролет,
детските си пориви и смях,
там изплака жаждата за полет,
песничката на гласеца плах.

Утре над могъщите балкани
борът
ще издигне
връх зелен.
Но дълбоко в него ще остане
кръгчето на пролетния ден.

Животворен сок ще го изпълва
до високата синевина
и ще се обажда песен първа
от самата му сърцевина.