СТАРИТЕ ГРОБИЩА
Единствени свидетели от някога,
безбройни спомени те още пазят:
въздишки глухи и очи разплакани
и много тайни през сълзи разказани.
По каменните кръстове годините
изтрили са и надписи, и белези, -
но спомените неми и безимени
да заличат съвсем не са успели.
И всяка нощ из глъхналите бурени
пак вопли и въздишки се разнасят;
ридае там земята с креп забулена,
земята черна - с черни сълзи квасена.
——————————
в. „Светлоструй”, г. 2, бр. 3, 1929 г.