КНИГА ЗА И ОТ ПРИЯТЕЛИ

Цветана Костова

Димитър Милов е един от малцината съвременни автори, родени за поезия, живеещи с поезия и посветени на поезията.”Иван Есенски

В нашата съвременна лирика той несъмнено е признат и обичан майстор. Творенията му са изпълнени с нежност, откровеност и изповедност. „Сияйната тополка” е емблема и символ на родното му селце Тополница, а селцето се превръща във Вселена, където тополите не раждат плод, а „песни и врабчета”.

Тук е закърмен поетът с клетвена обич и вечна жажда за духовно възвисяване. Тук Денят е спокоен - „шапка на тояга”. Тук, далеч от суетата, стихва болката. Оттук поетът тръгва, но и винаги се връща…

През 2023 г. той издава книгата си „Вместо огледало”, която сам я определя като „антология на поетичното приятелство”, а Иван Есенски я оприличава като
„своеобразен лирически дневник”.

Именно Иван Есенски най-много насърчава автора, изтъквайки необходимостта от литературна памет, както и от ценността на авторовата идея за създаване на книга за и от приятели.

Антологията е композирана в четири раздела, всеки от които съдържа мото-послание. Човекът е длъжен да оставя следа в паметта на този свят - това послание
още в първия раздел осмисля по някакъв начин и идеята на цялата книга.

Редят се примери. Повежда се своеобразен диалог-дискусия в прекрасна приятелска атмосфера. Водещият е авторът. Оживяват образи на отишли си от този свят приятели-поети - Янко Димов е първият - „обзет от Дебеляновска печал”. След него е Петър
Динчев - поетът с гордо вдигната глава, носещ чертите на събирателния образ на българския поет, на неговата вяра и чест.

Не са забравени и отишлите си завинаги поети Цветан Илиев, Воймир Асенов, Димитър Фролошки и много други. На тях поетът прави своя дълбок поклон, а на живите дарява щедрата си благодарствена прегръдка, както сам споделя в Послеслова.

С нескриваща симпатия и искрена радост се обръща към големия Матей Шопкин -

Живей с добрата дума,
живей и пей, Матей.

Чрез „монолозите” при „срещите” с творците-приятели, в които неизменният водещ е Д. Милов, в отделните разнообразни посвещения в разделите на книгата, непрекъснато се допълва общият типаж на българския поет. „Диалогът” между Д. Милов и Иван Есенски е пренесен изцяло сред природата - в родното място на поета.

В мотото на втория раздел приятелството е оценено като богатство и верният приятел - повече от брат!

Поетовата нравствена красота сияе в стихотворението „Сила”. Силата е скрита в земята, но не по-малко го зове и необятът, макар да му е трудно да живее като птица. Лирическият герой заявява, че му трябват крила. Видна е обичта му към волността и свободата.

Книгата „Вместо огледало” е доказателство каква духовна ценност и необходимост е приятелството - благодатна почва за добронамереността в човешките взаимоотношения и особено в литературните среди.

В Послеслова Димитър Милов цитира Цицерон - „Защото, който вижда пред себе си един истински приятел, вижда сякаш своето собствено изображение.”

Какво по-благородно от това! Но колко рядко се среща.

Българската поезия може да се гордее с такива талантливи и толкова обичани поети като Д. Милов. Благородната идея, заложена в тази книга, трябва да бъде последвана и от други за съхраняване на националната ни литературна памет и на духовната ни същност като българи.