ОБЛАЧЕ В ПУСТИНЯТА

Кирил Христов

Остави облаче приоблачен Балкан
и се изгуби, скри се в тъмнината.
То ря се дълго там. А в късна нощ на стан
припадна, дето свари в тъмнината

И стихна в кротък сън. Но щом го озари
на утро първата усмивка бледна,
безбройни бисерни очици то откри
и сепнато наоколо погледна.

То гледа: стелят се безкрайни равнини,
околовръст пустиня го обгръща.
То гледа и в тъга за родни планини
на бисер-сълзи цяло се превръща.

1938 г.