ТОЛСТОЙ – ЖИВАТА СЪВЕСТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
След смъртта на Толстоя човечеството осиротя. Докато беше жив, в неговото лице човечеството чувствуваше и виждаше бранителя на човешките права и свободи, закрилника на всички, които изнемогват от бедност и нищета.
Докато беше жив, хората от цял свят - особено русите - знаеха, че има един, който бди над всичко, които не се бои от никого и нищо и които винаги е готов да защити унизените, слабите, нещастните.
Толстой беше съвест на човечеството. През последните векове, никой като Толстой не е надавал толкова тревожен, толкова мощен и толкова човечен вик за опомняне и вразумяване на човечеството - като че ли тоя вик се отразяваше и безпокойното предчувствие на световната война.
Ония, които редяха съдбините на народите, не се вслушаха в гласа на Толстой, и развързаха ненаситния звяр у човека.
Днес човечеството страда - наранено и безпомощно - и неговото страдание става все по-непоносимо, понеже му липсват братското слово и закрилата на духовен великан като Толстой.
Днес има големи писатели, големи учени, големи държавници, но голям водач като Толстоя няма. Тъкмо тук е най-голямата трагедия на днешното човечество. Духовната безпътица е по-страшна от всички други безпътици.
Тревогите, които намираме в художествените, нравствените и религиозните му съчинения - са неизбежните тревоги на всеки пробудил се човек.
Толстой е толкова човечен в безпокойствата, търсенията и противоречията си, че нищо негово не ни е чуждо.
Когато дойдем в съприкосновение с неговият дух, неусетно възниква оная дълбока духовна връзка, която ние запазваме за цял живот.
Толстой - живата съвест на човечеството - е бистър и неизчерпаем извор на мъдрост и любов, и, ние всичките обезверени, ожесточени и обезумели, бихме могли да почерпим от него възродителна и съживителна сила.
И днес, като вчера, както ще бъде и утре, Толстой е, преди всичко, едно внушително и човечно предупреждение към всички ни - и най вече към ръководителите на народите, - че на човека трябва да се гледа като на брат и че на Бога, на paзума и любовта най добре се служи като се служи на човека.
——————————
в. „Победа”, г. 4, бр. 1297, 24.11.1935 г.