Шарл дьо Бюси

превод: Лъчезар Станчев

За излет към една планинска хижа
към стръмен връх, бай Трайко се погрижи
да бъде стегнат като пръв турист.
Във магазина спортен всичко има
и той купи си: връв, необходима
за тоя път скалист;
обуща здраво подковани, даже
и мас във запас, та да си ги маже;
гащета къси, само ей до тук,
чорапи - чифта два, един над друг;
бастун с железен връх и здрав и скъп,
сладкиши разни да се забавлява,
и чанта туристическа за гръб.
Какво му трябва още? Що остава?
Зелена шапка със перо, и ето
купи я, в сянка да му е лицето.
Тъй от главата до петите нов
бай Трайко вече е за път готов.
И тръгна гордо и премина той
през примки и опасности безброй,
ала бедата го стигна накрая.
На връх един той нещо се заплесна,
подхлъзна се във миг и се замая
и ето го сега в дълбока бездна
премята се, лети като стрела.
За щастие, на края му ела
сто метра по-надолу се изпречи,
обгърна го тя нежно като майка
и тъй спаси живота на бай Трайка.
Той при това червен от гняв си рече:
- По дяволите туй, що купих вече!
Най-нужен би ми бил един чадър,
един чадър, ех, да! - голям, добър!
При падане, отворен за минута,
той би ми служил както парашута!

——————————

в. „Весела дружина”, г. 1, бр. 1, 30 май 1934 г.