МИР

Вислава Шимборска

превод: Татяна Любенова

МИР

Звукът на сърдечен ритъм
предхожда радиосъобщенията.
Новините са по-бързи от светлината,
вярата по-бърза от новините.

Във викове, пеене, речи,
освен в едно: - накрая -
думите се провалят.
Предишните слепи нощи на градовете,
сигнали пращат в небето -
търсят път към звездите.
Жалбите, от прозорци дочути,
минувачите ще ги прегазят,
строили стъпките си в редици.
Други ще изтичат пред къщите,
за кратък поздрав с ръка,
всички свои и непознати,
дават истината Христова -

хората, които носят на земята
мир - а не меч.


***

Някога познавахме света на парчета:
- той беше толкова малък, че се побираше в две длани,
толкова лесно, че може да се опише с усмивка,
обикновен като ехо от стари истини в молитва.

Историята не ни приветства с триумфални фанфари:
- тя хвърли в очите ни мръсен пясък.
Имаше пред нас пътища дълги и слепи,
отровени кладенци, горчив хляб.

Нашата плячка военна за света бе познание:
- толкова е голям, че мога да го сбера в две длани,
толкова трудно, че не мога да го опиша с усмивка,
толкова странен като ехо на стари истини от молитва.


ПОСВЕТЕН НА ПОЕЗИЯТА

1.

Цветът на деня е от небето и листата,
така че той не е в кутията с пастели.
Преди градината да потъне в сянка,
трябва да променя погледа си към думите.

Различна е мъдростта на лениви от слънце поети,
от тази на пълзящата по стеблото муха,
която не знае името си, на добросъвестен латински
и предизвикателството от лъч върху крила.

Ти си по-слаб от стиховете.

Ще забравиш за себе си, когато отлетиш.

2.

Те са като вятъра в празна къща - мисли той.

Момент от града: слънцето на стената.
Един прозорец отваря мрака си.
Без патос. В капан от стени.

Каква полза за смъртта някой да знае?
Чаят изстива на масата.
Без настроение. Сапунени думи.

Миг светлина: тишината не чака.
Шумът се изсипва като пясък в прозореца.
Без лиризъм. Камъни и мечти.

3.

Дворът е празен без танцуващи хора.
Гледам ги все едно, че са чужди.
Някъде от детинството -
земният екватор се показва.

Време е за вашите молби:

Искам да видя по-добро утре,
в очите ти широко отворени
и сключените ти ръце в огъня,
като теб.

Стана тъмно на двора.
Колко до сутринта ще чакаме?
Не можеш да си играеш с огъня.
Не мога да те видя повече.


ЛИНИЯ НА ЖИВОТА

Количката скърца.
Въглища.
Само на сутринта.
Релсите в прах остават след нея.

Трябва, старо, да се движиш с духа,
превивайки гръб за черни трохи.

Търся, как на ръцете си да сложа:
широкия свят, бъдните дни, радостта.

Линията на живота върху моите длани -
мисля, че плещите ми са превити в поклон.
Моя е грешката: дебна зад колата.
Вещици.
Синьо.
Мраз.


ПИК

Облак и скала.
Предчувствие и докосване.

Тук е по-лесно да отслабиш сърцето си,
да дадеш предимство на светлината.

Камъкът е покорен на овчарите,
като всяка безгрижна самотност.

Потокът има бързината на камък.
Небето шуми запалено.

Все още по-ниска е средата,
азбуката и хляба.