ПОЛИТИКАТА

Коста Стефанов

„Когато кракът ви стъпи в една политическа партия, смятайте, че сте излекувани от всички ваши съмнения и угризения на съвестта - и нищо не ви остава да търсите. Много изкусно и любезно оголват вашия ум, вземат го и го поставят в пансион и ви го повръщат изоставен от всичките му особености”.

В горните думи на френския политик-философ Шалмел-Лакур се съдържа една подигравка, която, наистина, е огледало на действителността.

За него политиката е една деятелност на ума, каквато може да бъде и литературата или каквато и да би било друга активност на ума, но в казаните от него думи се чува по-скоро хапливата и разяждаща ирония, отколкото искреността на едно чувство за необходимостта от политиката.

И с право той твърди, че ако има области на духа, всред която човешката мисъл да намира най-дейни стимули за живот - то тая област е политиката.

Но ако има и стимуланти, които най-сигурно и безпощадно да рушат мисълта - тези стимули са също така от областта на политиката.

Колко грандиозни перспективи на духа е чертала политиката, колко неизброими гробове на гибелта също така е съградила политиката на времената.

Тя прилича на змията на изкушението, която, обкръжила дървото на човешкия живот, всякога е готова да прелъстява слабостите на мисълта и да храни с чудовищна магия вампира на чувствата.

Моралът и съвестта, най-съвършените елементи, които изграждат конституцията на личния човешки живот или живота на събирателните организми, каквито са обществата и народите, са всякога жадувана храна за ненаситната уста на вечния разрушителен механизъм на политиката.

В логиката на този политически песимизъм ние можем да отидем и по-далеч.

Дори пред пластическата картина на разрушението, която се открива за нас, когато съзерцаваме историческия ход на нещата, в който пружина на действието е била политиката, ние оставаме изумени от единодушната позиция на философия, морал и критика в утвърждаване разумността на политиката и необходимостта от нея.

Ние се ужасяваме от откритието, че съдбините на колективните тела са били резултат от действията на личности, които върху арената на своята посредствена натура са си играли с величието на национални идеали и надежди и че зад маските на политически водачи - герои са се крили комедианти на низката акция, на пагубната пресметлива политическа мисъл, на Мефистофеловска стръв за жертви.

Често, прочее, ние сме изумени да узнаем, че преса, трибуна и политически живот са закритието на една политическа мисъл, която чрез готови клишета на фразеологията калкулира изгодите на своята гибелна програма.

Това особено може да се провери в историята на нашия политически живот и за нас става ясно, че трагизма на българския политико-обществен порядък и крушението на националните ни идеали имат предпоставките си в началата на една политическа психология, за която лъжата и измамата са основни принципи на политическо възпитание и метод за постигане целите на един вулгарен кариеризъм.

И в друго отношение, обаче, думите, които цитирахме по горе, осветяват лицето на една истина.

От техния смисъл ние разбираме, че в служба на грубата партизанщина и най-чистата личност е принудена да сведе даровете на своята индивидуалност до нивото на едно изравнение на политическия партиен морал и изобретена с хитрости дисциплина, чиито законодатели са най- често дребнави и себелюбиви партизани водачи.

Няма съмнение, че делото на личността добива своето истинско оценение, само когато тя впряга своите способности и усилия в изграждане делото и живота на колектива.

И именно тая сериозност на нейното призвание трябва да бъде страж за моралната чистота на личността и указател за целесъобразното и разумно разходване на силите в служба на обществения идеал.

А когато този идеал е от областта на политиката, да се пазим да не изгубим нашите съмнения и угризения на съвестта и от един инструмент за съвършенство и търсене на истината, да направим от нашия ум слуга и поклонник на фетиши, около които лъжата и измамата събират агентите на разрушението.

——————————

в. „Вит”, г. 1, бр. 1, 1933 г.