ЗАТВОРНИК

Калина Малина

В стаята затворник
аз съм зад решетка,
блъскам се в стените
като птиче в клетка.

Блъскам се, перперкам,
охкам и не зная
със какво да почна
вече да играя.

Медните войници,
влакове, пищялки
виждат ми се дребни,
виждат ми се жалки.

Що ми не огрееш,
слънчице, в небето
та да ми олекне
и мен на сърцето.

Да ти се зарадвам,
да ти се засмея,
весело да викна,
песен да запея.

С песента полето
цяло да залея…
Ти да грееш, слънчо,
аз пък да ти пея.

——————————

в. „Весела дружина”, г. 6, бр. 23, 13.02.1939 г.